Той направи неопределена гримаса.
— Значи си по-толерантна от Джеърд. Той е повече от недоволен, че те прекарват по цял ден заедно. А аз мисля, че ти се чувстваш малко самотна.
— Може би.
Нямаше да е правилно да завижда на Каси за времето, което прекарва с Жозет.
— Каси е човек, който никога не би предпочел да си остане вкъщи, ако има възможността да поскита навън. Но на нашия остров я виждах много по-често. А може би там бях по-заета, отколкото съм тук. — И побърза да добави: — Но ти не бива дори да й споменаваш за това. Когато сме заедно, тя си е такава, каквато винаги си е била. А за Каси е добре да бъде с Жозет. Аз винаги съм й била и майка, и приятелка. А сега, макар и в по-малка степен, тя трябва да изпълнява същата роля за Жозет.
Той каза сухо:
— Не съм забелязал да се държи особено майчински. Вчера показваше на Жозет как да стои изправена върху гърба на коня. Отначало се изплаших, но тя не падна. Постепенно се примирих с това. Джеърд обаче не показва признаци на примирение. Той грубо я смъкна от гърба на коня, разтърси я и й каза, че повече не иска да я вижда да повтаря този номер.
— И тя какво направи?
— Каза, че може да язди коня си както пожелае. А после наперено се отдалечи.
— Ще го направи отново — каза Лани.
Той кимна.
— Без съмнение. Щом не искаш да върна на Каси съзнанието, че има определени отговорности по отношение на теб, то какво…
— В нейните отговорности не влиза и това да ми прави компания.
— Не ме прекъсвай. Каза, че на острова не си била така самотна, защото си била заета. Изглежда, лекарството е да ти намеря някаква работа.
Тя повдигна вежди.
— В какъв смисъл?
— Ще се заемеш ли с домакинството на замъка?
— Джеърд вече има иконом.
— Мисис Блейкли е компетентна, но всяко голямо домакинство има нужда от господарка.
Тя се намръщи.
— И какво те кара да мислиш, че мога успешно да ръководя такова огромно имение? Никога не съм имала собствен дом. Дори в нашата къща Клара изпълняваше ролята на иконома.
— Но ти си вървяла след нея и си успокоявала нещата, обзалагам се.
Тя не отрече.
— Къщата обаче не е замък.
— Моя мила лейди, ще престанеш ли да отклоняваш въпроса? И двамата знаем, че ако пожелаеш, би могла да ръководиш и Англия.
Тя се усмихна.
— От онова, което си ми разказвал за вашия крал, съдя, че не е особено предизвикателство да бъдеш по-добър от повечето англичани.
— Значи ще го направиш?
— Да управлявам Англия?
Той се усмихна.
— Може би по-късно.
Тя се замисли. Предложението беше особено примамливо и силно я изкушаваше. Не беше свикнала да бездейства и сегашното бездействие опъваше нервите й до краен предел.
— А какво ще каже Джеърд?
— Джеърд не се интересува нито кой, нито как управлява Морланд, стига всичко да върви гладко. Е?
Тя бавно кимна.
— Ще говориш ли със слугите?
— Вече съм го направил. Те с радост ще ти се подчиняват и ще ти съдействат.
— Знаеше ли, че ще се съглася?
— Познавам те — нежно рече той. — От известно време те изучавам с голямо удоволствие.
Тя срещна погледа му, а после бързо извърна очи.
— Много любезно от твоя страна, че си се замислил от какво имам нужда.
— Винаги се интересувам от какво имаш нужда и се грижа желанията ти да бъдат задоволени — каза той. — Аз не съм като Девил. За мен ти винаги ще бъдеш на първо място. — Той се изправи на крака, преди тя да успее да отговори нещо. — Хайде, ела с мен да отидем да поговорим с мисис Блейкли. Знаеш ли, ще ми липсва успокояващата мисъл, че цял ден си удобно настанена тук с книгите. Сега ще трябва да те търся навсякъде, защото постоянно ще бъдеш в движение.
Както винаги, тя беше силно изненадана. Той винаги казваше неща, които я обезпокояваха и трогваха, а после бързо се измъкваше, преди тя да е успяла да отговори. Трябваше да му се противопостави, да бъде упорита и неотстъпчива с него. Може би дори трябваше да му забрани да я търси. Не че това щеше да й принесе особена полза. Вече беше разбрала, че под уж небрежната си външност Брадфорд крие много упорита душа.
Или пък тя отстъпваше прекалено бързо и лесно? Зададе си този въпрос с известно неудобство. Не можеше да отрече, че започваше с нетърпение да очаква появата на Брадфорд. Дните изглеждаха празни и безсмислени, ако не беше видяла неговото набръчкано мило лице. Мълчалив или общителен, той я караше да се чувства… желана.
Той отстъпи встрани и й отвори вратата.
— Само ми обещай, че няма да прекарваш много време в помещението за миене на чинии. С удоволствие приех мисълта, че обичаш книгите, но не обичам кухнята.