— Да, изпрати му съобщението и не мисли повече за него. Аз ще те защитя, както го правих и досега.
Давид бързо тръгна към вратата.
— Добре, ще оставя всичко в ръцете ти. Приятен ден.
— Приятен ден, приятелю мой.
Когато вратата се затвори след Давид, усмивката на Раул изчезна. Той разби чашата си в пода.
По дяволите, нима онова клане в Данжо винаги щеше да се изпречва на пътя му? Това, че позволиха на момчето да избяга, беше грешка, за която плащаха с години. Всички други престъпни връзки с миналото му бяха прекъснати, но сега щеше да бъде много опасно да убият младия дук. Този пияница Брадфорд Данемон се оказа изненадващо добър опекун.
По дяволите, ако беше успял да убие момчето, нямаше да се налага да изпраща Девил в Таити — далеч от неговото влияние. Щеше да може да се движи с по-малка предпазливост и нямаше да се налага да сменя самоличността си. Винаги беше предпочитал да работи тайно, но да смени всичките си документи никак не беше лесно. Данемон беше постоянна грижа, която най-сетне трябваше да бъде премахната.
А сега този глупак Девил се беше върнал в живота му и заплашваше да го разруши.
— Извинете, мосю. Мари би искала да знае дали ще си бъдете у дома за вечеря? — запита Гастон от прага.
Власт, богатство, къща, която приличаше на замъка на Наполеон, но беше обзаведена с повече вкус; слуги, които идваха и си отиваха единствено по дадена от него заповед; жени, нетърпеливи да му доставят удоволствие. За Бога, няма да позволи на Девил да разруши живота му. Той нямаше това право.
— Не, Гастон, ще бъда навън цялата вечер.
Стана и тръгна към вратата.
Ще трябва да приготви изненада за стария си приятел Шарл Девил.
— Всъщност ти се държиш много добре, Джеърд — каза Брадфорд. — Дори забелязвам наченки на рицарско поведение. Необикновено.
— Сигурен бях, че ще кажеш това. — Джеърд се облегна на оградата, с поглед, прикован в Каси и Жозет, които яздеха към тях. — Но ти винаги си забелязвал моите добродетели.
— Но никога не съм забелязвал твоята страст. Отначало ми се струваше, че проявяваш интерес към Каси.
— И какво те кара да мислиш, че сега нямам?
— Отварях си очите. Признавам, че преценката ми беше малко затруднена, защото Лани отнема по-голямата част от вниманието ми. Тя е много упорита жена.
— Необикновена. Ръководи домакинството, без да влезе нито веднъж в противоречие със слугите.
— Кой може да устои на Лани? — Брадфорд поклати глава. — Но ние не говорихме за Лани. Аз хвалех твоето въздържание и благоразумие.
— Защото искаш да ме окуражиш да следвам този път.
Погледът му не се отделяше от Каси. Господи, тя изглеждаше великолепно. Очите й светеха, лицето й грееше. Тя се забавляваше, беше уверена в себе си. Двете с Жозет весело бъбреха. Далеч от господството на Клара, в мрачния Морланд, тя беше разцъфнала като тропическо цвете.
— Не се изненадвай, ако не успея да продължа в същия дух.
— Аз никога и от нищо не се изненадвам, но така е много по-спокойно и удобно за всички нас. — Той махна с ръка. — Жозет и Каси бързо станаха приятелки. Лани е скромна и поради това — доволна. Аз успявам да напредвам по малко в желаната от мен посока. Ти може да развалиш всичко това, ако… ако станеш агресивен.
Ръката на Джеърд здраво стисна оградата.
— За Бога, аз няма да я изнасиля.
Проклятие! Да, той започваше да губи търпение. Беше минало прекалено много време. Трябваше само да види Каси и започваше да се възбужда. Непрекъснато мислеше за времето, което бяха прекарали заедно. Непрекъснато се питаше как да я приближи отново до себе си. Господ му беше свидетел, той познаваше всички нюанси на съблазняването, но винаги, когато беше с Каси, нещо се объркваше. Тя го караше да се усмихва, а в следващия миг казваше нещо, което го трогваше до дън душа. По дяволите, той не искаше да изпитва всички тези противоречиви чувства. Искаше да се върнат на кораба, където нямаше за какво да мисли, където те не разговаряха. Искаше да се върнат към задоволството от сливането.
Не, това не беше вярно. Напоследък той чувстваше задоволство от моментите, които прекарваше с Каси. Когато се разделяха, той изпитваше остро чувство на загуба.
Искаше Каси да се върне в леглото му, защото мястото й беше там.
— Какви са последните новини от Марсилия? — попита Брадфорд.
— Те са отпреди два дни — каза Джеърд нетърпеливо. — Ако бях научил нещо ново, щях да ти кажа. Девил още не се е появил.
— Измина повече от месец от нашето пристигане. Досега трябваше да има някакъв знак от него.
— Знам.
Той също знаеше накъде вървят работите. Брадфорд искаше да отбележи колко безполезна е страстта му към Каси, защото от нея нямаше да има полза, когато баща й се появи на хоризонта.