— Просто трябва да чакаме.
— Небеса, колко търпелив си станал. Мислех, че ще приветстваш появяването на Девил. Нима си омекнал?
— Не, и не бих могъл. Мисля, че ще се върна в замъка да видя какво прави Лани. Тя каза, че може да… Какво е това? — Погледът му беше прикован от каретата, която тъкмо влизаше в двора. — Имаме посетител.
Джеърд тихичко изруга, когато позна каретата.
— Каръдайн. Надявах се, че сме се отървали от нея.
— Изглежда, си сбъркал. — Той гледаше след Джеърд, който вървеше към каретата. — Нима ще се срещнеш с нея?
Той рязко кимна.
— Иди в конюшнята и предупреди Жозет и Каси да стоят настрана, докато тя си замине. Не искам никой да ни пречи.
— Не съм забелязал Жозет да търси нейната компания — каза Брадфорд и тръгна към конюшнята. — Както и да е, ще направя всичко необходимо, за да ги уверя да си намерят друго занимание.
Каръдайн и Лани стояха изправени една срещу друга, когато Джеърд влезе в коридора.
Не, те не стояха спокойно, а се противопоставяха една на друга, помисли си мрачно Джеърд. Каръдайн беше настръхнала. Изражението на Лани излъчваше достойнство, но и досада.
— Каръдайн, каква приятна изненада. — Той се вмъкна между двете жени и взе ръката й. — Не те очаквах.
— А аз не очаквах, че ще видя мадам Девил. — Тя се усмихна с известно усилие. — Ние току-що се запознахме.
— Значи няма нужда да ви представям една на друга.
— Не успях веднага да разпозная твоята роднина. — Тя посочи с поглед яркосинята рокля, която Лани носеше. — Не мога да си представя как една вдовица може да захвърли черните одежди и да се нагизди с такава рокля.
— Моите хора не носят черни дрехи — каза Лани. — Скръбта е в сърцето. Няма нужда да се хвалим на целия свят каква загуба сме претърпели и колко страдаме.
— Да се хвалим? — учуди се Каръдайн. — Не е хвалба да…
Джеърд бързо се намеси:
— Ти изглеждаш малко бледа, Лани.
Господи, как му се искаше това да е истина. Както обикновено, Лани грееше лъчезарна и красива, а това само щеше да подсили злобата на Каръдайн.
— Не биваше да ставаш от леглото си. Сигурен съм, че лейди Каръдайн ще те извини.
— Мадам Девил, изглежда, е в отлично здраве — каза Каръдайн. — Но все пак ми е трудно да кажа. За нещастие, нейната кожа не е светла като нашата, нали? — Тя не изчака да й отговорят, а тръгна към библиотеката. — Оставете ни, мадам Девил. Ние ще ви извиним.
Като видя как бузите на Лани пламнаха, Джеърд тихичко се обърна към нея:
— За мен ще бъде по-добре, ако се оттеглиш.
— Аз няма да избягам. Нима мислиш, че това е първият път, когато виждам омразата, предизвикана от цвета на кожата ми? В училището на мисис Денсуърт имаше много бели деца, които не бяха така мили, както ги учеше тяхната религия. — Устните й се изкривиха в усмивка. — А и Клара винаги беше готова още веднъж да повтори, че расата ми ме прави недостойна.
— По дяволите, Клара не е тук. Не искам да те виждам унизена в мое присъствие.
— И защо не искаш? Аз съм любовницата на твоя враг. — Горчивината, с която бяха изречени думите, беше необичайна за нея. Може би репликите на Каръдайн я бяха засегнали по-дълбоко, отколкото искаше да признае.
— Отиди в стаята си. — Той също тръгна към библиотеката. — Остави ме аз да се оправя с Каръдайн.
— Това е за последен път — тихо отвърна Лани. — Няма да се крия, когато правото е на моя страна.
Как се стигна дотук, запита се той. Всъщност не желаеше нищо по-силно от това да изхвърли Каръдайн от дома си като някоя бясна кучка. Но ако си разрешеше да защити Лани, щеше да навреди на Жозет. Не беше преувеличил властта на Каръдайн в обществото.
Каръдайн се обърна да го посрещне веднага щом той затвори вратата.
— Няма да мине и ти го знаеш.
— Моля?
— Присъствието на… на тази жена тук. — Тя стисна здраво устни. — Дори да е вдовица на твой роднина, не е подходяща компаньонка за Жозет. Не би трябвало да е тук.
— Не съм съгласен. Тя е прекрасна, възхитителна компаньонка. Не е вече в първа младост, много е образована, трудолюбива и…
— Тя не е една от нас — прекъсна го Каръдайн. — Усъмних се още когато чух онова чуждестранно име. Трябваше да ми кажеш, че е туземка. Предчувствията ми ме накараха да се върна. А щом я срещнах, разбрах, че не съм сгрешила. Мястото й не е тук.
Разбрала е, когато е забелязала колко красива е Лани, поправи я той мислено. Господи, как му се искаше двете да не бяха се срещали.
— Разбирам загрижеността ти, но аз едва ли мога да й откажа гостоприемството си.