Докато останалите се разнищваха и късаха със силно камшично плющене, а мачтата тромаво започна да се завърта под краката му, Големият Дениъл едва успя да притича по наклонената й повърхност до палубата горе. Най-накрая дебелият край на фокмачтата прехвърли със скърцане и скриптене борда и цопна в морето. Корабът бе свободен.
„Серафим“ реагира веднага и с благодарност на освобождаването си. Силно наклонената палуба се изправи, а корабът се подчини на руля с почти осезаема радост. Носът се изви към безопасните води далеч от Раш Ибн Кум, който се канеше да му стане вечен пристан.
Хал бързо прекоси палубата към подветрената страна и се помъчи да запамети мястото, където щеше да бъде изхвърлена върху рифовете отдалечаващата се мачта. След това цялото му внимание бе насочено към осигуряване на безопасен пристан за кораба.
След известни промени в платната на двете останали мачти, както и на руля, той успя да прекара тежко ранения „Серафим“ покрай носа в залива от другата му страна. И тук веднага разбра защо Ал Ауф бе избрал именно това място за засадата си.
Беше затворен залив с такава дълбочина, че повърхността му синееше под слънцето като в открито море. Високият нос го пазеше от набезите на мусона, а когато погледна през борда, ясно видя равното пясъчно дъно на десет фатома61 отдолу.
— Хвърляме котва, мастър Тайлър — каза той и докато тя пльосваше отвъд борда, а въжето й се изнизваше шумно през клюза, вълната отчаяние и болка, дебнеща през последните няколко часа, изведнъж връхлетя отгоре му със смазваща сила. Не можеше да мисли за нищо друго освен за Дориан. Картината на малкото телце в ръцете на арабските пирати и ножа опрян в гърлото му бе завинаги издълбана в съзнанието му. Мъката заличи цялата му решителност. Сякаш бе изсмукала всички сили от крайниците и дъха от дробовете му. Искаше да намери забрава. После го обзе желание да слезе в каютата, да се хвърли върху койката и да се предаде на мъката си.
Стоеше сам на юта, защото целият екипаж и офицерите му се държаха настрана и дори не поглеждаха към него. С вродения си такт, тези корави и груби мъже го оставяха сам с неговото страдание. Хал загледа пустия северен хоризонт. Сините води на протока блещукаха красиво под слънчевата светлина, но върху им нямаше ни платно, ни намек за помощ. Дориан го нямаше. Нямаше сили да се изправи и да обмисли следващото си действие, да даде следващата заповед на екипажа, който чакаше, без да поглежда към него.
Тогава приближи Аболи и докосна ръката му.
— Ще има време за това по-късно, Гундуане. Ако искате да спасите сина си, трябва да поправим кораба, за да го последваме. — Погледна към щръкналите трески от основата на мачтата, разцепена от желязното гюле. — Докато ридаете тук, денят си отива. Дайте нареждания!
Хал го погледна с празен поглед като пушач на опиум.
— Той е толкова млад, Аболи, толкова малък.
— Дайте нареждания, Гундуане!
— Уморен съм — отвърна Хал, — много съм уморен.
— Колкото и да боли, нямате право да се отпускате! — тихо каза Аболи. — Хайде, дайте нареждания!
Хал потръпна от усилието и отвори уста:
— Мастър Тайлър, искам двата катера и лодките да се спуснат на вода. — Думите излязоха с мъка през устата му, сякаш говореше чужд език.
— Слушам, капитане! — Нед забърза към него с изписано на лицето си облекчение.
Хал усети силите да се завръщат в тялото му, а решителността му да укрепва. Когато продължи, гласът му звучеше уверено:
— Лодките ще докарат изхвърлената мачта. Междувременно дърводелците да подготвят основата на фокмачтата за ново монтиране! Такелажниците да приготвят запасните платна и въжета за опъване на мачтата! — Докато даваше една след друга заповеди, свързани с поправката на кораба, той хвърли поглед към слънцето. То бе минало зенита си. — Хората да се нахранят по вахти! Надали ще има много време за ядене и отдих, преди да завършим ремонта на кораба.
Хал беше на руля на катера в челото на малката флотилия, заобиколила нос Раш Ибн Кум. Двата катера бяха преустроени. Сега представляваха открити двадесет и петфутови лодки, но с повишена мореходност, способни да изкарат дълго време в открития океан, както и да се справят с тежка задача, каквато бе замислил Хал.
Щом се показаха иззад носа, Хал съзря мачтата. Дори от две мили разстояние, не беше трудно да се различи обвития в лъснали бели платна корпус, на черния фон на кораловия риф, който я бе хванал в плен. Когато приближиха, Хал се убеди, че ги очаква тежка работа по освобождаване на дългия боров ствол на мачтата. Платна и въжета се бяха омотали около назъбената коралова скала, а изгърбените вълни откъм протока се хвърляха отгоре и заливаха мачтата с пенливи потоци вода.
61
Фатом — мярка за дължина, използвана за измерване на дълбочина или въжета, равна на 6 фута (приблизително 183 см).