На куп до картата бяха струпани осем тежки тома, подвързани в черна телешка кожа. Тези книги бяха сред най-ценните притежания на Хал. Избра една от купчината, разгърна твърдите й шумолящи страници и се взря за миг в красивия равен почерк и мастилени рисунки, изпълнили всички листове и от двете страни. Почеркът му бе така познат, сякаш беше част от него. Почеркът на сър Френсис Кортни, неговия баща. Тези корабни дневници бяха част от наследството му. Осемте тома съдържаха тридесет години от плаванията и скитанията на баща му из моретата по света, цял един живот опит и познания, така всеобхватни по съдържание и емоционална стойност, че Хал не би ги заменил за цяла планина от злато.
Той прелистваше страниците почти със страхопочитание в търсене на името, срещнато някъде из тях, преди много години. Работата не спореше — твърде често отклоняваше вниманието си към някое интересно наблюдение или очарователна скица на чуждо пристанище, екзотичен пейзаж, портрет на човек, птица или риба, привлекли острия поглед на баща му и достоверно отразени от майсторското му перо.
Неуспял с първия том, той избра друг, надписан така: „Океан на Индиите, лето Господне 1632 до 1641“. Търсенето продължи толкова дълго, че трябваше да пълни отново лампата с масло. И ето, името изведнъж изпъкна пред възпалените му очи. Изпусна мощна въздишка на облекчение. Isla Flor de la Mar. Това бе написано под мастилена скица на видяна откъм морето суша, която очевидно представляваше остров. Магнитна стрелка и таблица с разстояния бяха изписани също там. Според тях, дължината на острова от юг на север беше пет морски мили. Под името личаха координатите: 11 градуса и 25 минути южна ширина, 47 градуса и 32 минути източна дължина. С по-дребни букви пишеше: „Известен сред мюсюлманите като Дар Ал Шейтан или Пристанището на Дявола.“
Хал бързо се обърна към картата. С помощта на линийка и компас нанесе посочените от баща му координати. Отнасяше се с резерви към дължината, макар и установена лично от сър Френсис Кортни, но все пак изчисленията му показаха, че мястото се намира на около сто и петдесет мили северно от островната група Глориета. В тази точка, върху картата на Хал не бе отбелязано нищо. Върна се към бордовия дневник на баща си. Сър Френсис бе направил описание на цяла страница. Хал се зачете и текстът веднага го грабна: „За пръв път този остров се споменава от Афонсе да Албукерке в 1508, когато се е готвел да завладее арабските селища по протежение на Брега на треската от източната страна на африканския материк. От тази изходна позиция провежда набезите си срещу Занзибар и Дар ес Салам“. Хал кимна. Известно му бе, че Албукерке е бил наричан Великият сред равните нему и Ал Шейтан, Дяволът — от арабите, заради успешните му експедиции в Океана на Индиите. Той дори, в по-голяма степен от Трищао да Куня, има заслуга за установяване на португалската мощ и влияние по Брега на треската и в района на Персийския залив. Неговите кораби, първи сред представителите на европейските сили, проникват в арабската крепост — Червено море. Хал продължи да чете:
Албукерке издига мощен форт в северния край на острова, като за целта използва коралови блокчета и труда на мюсюлмански пленници. Въоръжава крепостта с оръдия, пленени по време на набезите му срещу Ормуз и Аден. Нарича острова на името на собствения си флагман62 Flor de la Mar. Няколко години по-късно, в 1508, този същият кораб се разбива в кораловите рифове край бреговете на Гоа и Албукерке загубва огромното си лично състояние, натрупано по време на експедициите му из тези океани. След успешно дебаркиране на африканския материк, Албукерке изоставя базата на острова и прехвърля флага си в Занзибар. Фортът Flor de la Mar е оставен на волята на природните стихии.
Пристигнах тук на втори ноември 1637. Островът е дълъг пет мили и четвърт и с най-голяма ширина — половин миля. Източната му страна е изложена на капризите на океана и ветровете и не предлага сигурно убежище. Заливът в северозападния край е добре защитен от коралов риф. Дъното е песъчливо и осигурява отлично закотвяне. Във веригата на рифа има проход, който е разположен точно под крепостната стена. По такъв начин, когато е имало португалски гарнизон, всеки кораб, опитал да премине през прохода, е попадал под тежките му удари.
По средата на страницата, баща му бе скицирал с подробности залива и крепостта, прохода през рифа, дал бе множество земни ориентири и дълбочинни измервания.
— Благодаря ти, татко! — прошепна Хал разчувстван и продължи да чете: