— А аз? — заподскача пред него Дориан.
— Ти ще се возиш вътре с мен и мастър Уолш. — Уолш беше възпитателят, а пред Дориан се очертаваха четири дни плен с него и неговите учебници: латински, френски и аритметика.
— Моля те, татко, защо не и аз? — попита Дориан и сам си отговори: — Знам, защото съм най-малък!
— Ела, Дори — хвана го за ръка Гай и го помъкна към каретата. — Ще ти помогна с уроците.
Тегобите и несправедливостите на юношеството бяха бързо забравени, когато Аболи изплющя с камшика, каретата подскочи и потегли, а чакълът заскърца под железните шини на колелата й. Гай и Дориан се надвесиха от прозорците, за да помахат за сбогом, докато екипажът излезе на пътя и родната къща се изгуби от погледа.
Изпълнен с доволство, Том седеше на капрата между двамата си любимци. Големият Дениъл беше огромно мъжище, със сребриста грива, лъснала под островърхата му шапка. В устата нямаше нито един зъб, така че когато дъвчеше, обветреното му лице се диплеше като ковашки мех. Всеизвестно бе, че дори на тая възраст, той беше най-силният мъж в околията Девън. Том го бе виждал да вдига от земята някой непокорен кон, да го тръшка по гръб и задържа без особени усилия в това положение, докато ковачът го подковава. Бил е боцман на Френсис Кортни, а когато холандците убиват дядото на Том, Големият Дениъл започва да служи на неговия син, кръстосва южните морета с Хал Кортни, бие се редом с него срещу холандци и варвари, пирати и предатели и още десетина вида други врагове. Бил е гледачка на Уилям и близнаците, носил ги бе на гръб и дундуркал в огромните си, ласкави ръце. Можеше да разказва най-вълнуващите истории, за каквито мечтае всяко момче, строеше корабни модели, така истински във всеки свой детайл, сякаш всеки миг ще надуят платна към някое невероятно приключение, взели Том на юта10. Разполагаше с изключително занимателен репертоар от клетви, псувни и поговорки, които Том репетираше единствено в присъствието на Дориан и Гай. Том обичаше Големия Дениъл дълбоко и искрено.
Извън семейството, имаше само един човек, когото да обича повече от него. Аболи седеше от другата страна на Том, хванал юздите в черните си ръчища.
— Дръж аркебуза! — подаде ужасното оръжие Аболи, като знаеше каква огромна радост доставя на момчето с доверието си. Макар цевта да бе по-къса от ръката на Том, тя можеше да изхвърли две шепи смъртоносно желязо през зейналото като фуния дуло. — Покаже ли се някой разбойник, напълни му търбуха, Клебе! — Том за малко да се пръсне от гордост и се изпъчи между двамата.
Аболи бе използвал обръщението „Клебе“, което означава ястреб на горския език на Африка. Този прякор доставяше особено удоволствие на Том. Аболи го обучаваше на горския език защото, както сам бе обяснил, там ще го заведе съдбата. Това е предсказано от мъдра и красива жена още много отдавна. Африка го очаква. И той, Аболи, трябва да го подготви за мига, в който за първи път ще стъпи на нейна земя.
Аболи беше принц на своето племе. Фигурите на ритуалните белези, очертани от бразди и ръбове по черното му лице, доказваха царственото му потекло. Беше изкусен майстор на всяко оръжие, което му попадне — от африканска бойна тояга до най-фината рапира от Толедо. Сега, когато близнаците бяха достигнали необходимата възраст, Хал повери на Аболи задачата, да ги въведе в тайните на фехтоваческото майсторство. На тази възраст Аболи бе тренирал Хал, а по-късно и Уилям. И двамата бе превърнал в майстори на сабята. Том се отдаде на новото занимание със същата охота и жар, както баща си и Уилям, но за жалост, Гай не проявяваше същото желание и умение.
— Колко стар е Аболи, според тебе? — попита един път Дориан.
Том отвърна с цялата мъдрост на своята превъзхождаща възраст:
— Той е по-стар даже от татко. Трябва да е поне на сто години!
Върху гюлеподобната глава на Аболи нямаше нито косъм, което да издаде истинските му години и макар белезите и бръчките му да се бяха слели в неразличима плетеница, тялото му беше сухо и мускулесто, а кожата по него — гладка и лъскава като обсидиан11. Никой, нито самият Аболи не знаеше на колко е години. Историите, които разправяше, бяха по-интересни дори от най-добрите на Големия Дениъл. Разказваше за гиганти и пигмеи, за гори, пълни с невероятни животни, за големи маймуни, способни да разчекнат човек като скакалец, за животни с такива дълги шии, че могат да пасат направо от короните на дърветата, за пустини, в които можеш да се спънеш в големи като ябълки диаманти, както и за цели планини от чисто злато.
— Един ден ще отида там! — заяви пламенно Том в края на поредния вълшебен разказ. — Ще дойдеш ли с мен, Аболи?
11
Обсидиан — стъкловидна тъмна скала, образувана при бързо изстиване на вулканична лава, използвана за изработване на украшения.