Кормчията показа от мястото си накъде е север — свещеният град Мека — и всеки, който не беше зает с управлението на кораба, обърна лице натам.
Следвайки жалостивите напеви на моллата, всички едновременно изпълниха ритуала на коленичене и просване в цял ръст върху палубата, с който се изразява преклонение пред волята на Аллаха и пълно себеотдаване Нему.
За пръв път в живота си, Дориан попадаше в самия център на подобен религиозен плам. И макар да оставаше встрани от него, по някакъв начин той го разтърси дълбоко. Никога не бе изпитвал подобни чувства по време на седмичните служби в семейния параклис на Хай Уийлд и интересът му към днешната екзалтирана молитва беше далеч по-голям, отколкото техният селски свещеник бе успял някога да предизвика.
Вдигна поглед към небесата, към огромния син бокал на африканския небосвод, изпълнен с побягнали пред мусона облачни талази. В своето религиозно рвение, Дориан си представи брадата на Бога сред сребристите слоеве на облаците, както и страховитите черти на образа му, изваян от буреносните масиви.
Принц Абд Мухамад ал Малик се надигна от палубата и остана прав, с лице все още обърнато към свещения град, скръстил ръце на гърди в последен израз на страхопочитание. Дориан гледаше брадатото лице и си мислеше, че вероятно така изглежда и сам Бог — благороден, страшен и в същото време благ.
Джонката бягаше пред мусона с огромното си триъгълно платно, издуто и твърдо като мях с вода. Утлегарът70 бе направен от съединени стволове на непознато тъмно и тежко тропическо дърво, дебело колкото човешко тяло, и по-дълго от самата джонка. Огромната му тежест се крепеше перпендикулярно към масивната мачта, с помощта на главния фал71. Когато джонката потапяше нос или го вдигаше над вълните, сянката на утлегара тичаше по палубата, като ту покриваше царствената осанка на принца, ту пускаше лъчите на тропическото слънце, да се излеят отгоре му с всичкото си изобилие и блясък. Принцът стоеше изправен в цял ръст под надвисналата греда. Арабският кормчия отклони за миг вниманието си и позволи на носа да застане точно по вятъра. Мачтата се размърда и застрашително проскърца.
Дориан знаеше от Нед Тайлър, че триъгълното платно е невероятно капризно и неустойчиво при по-силен вятър и сега усети как корпусът на джонката потрепери при тази грешка на кормчията.
С крайчеца на окото си, долови някакво изменение в сянката, хвърляна от платното върху палубата край подиума. Бързо погледна нагоре и забеляза, че главният фал е започнал да се разнищва точно над масивната и тежка дървена ролка. Въжето се разплиташе като подплашено змийско гнездо и съставните върви се късаха една подир друга. Дориан гледаше твърде уплашен, за да помръдне или извика, а скъпоценните секунди се нижеха бързо. Той бе виждал как се отпуска и завърта около мачтата утлегара, при смяна на галса, така че отлично знаеше колко важна е ролята на главния фал.
Започна да се надига от мястото си, без да отделя поглед от мачтата, но докато се изправяше и последния шнур на фала се скъса със звук като от пистолетен изстрел. Утлегарът се устреми надолу с ужасяващо плющене на платното. Половин тон масивно дърво се понесе към палубата, неотвратимо като брадвата на палач. Принцът бе потънал в молитва и стоеше точно под падащия утлегар.
Дориан се хвърли с главата напред към коленете на Ал Малик. Принцът бе сварен неподготвен за удара. Тялото си бе наклонил в същата посока, за да балансира люлеенето на палубата. Падна ничком върху нея, но натрупаните върху подиума килими и възглавници не му позволиха да се нарани. Дориан се оказа на гърба му.
Зад тях огромната греда се стовари върху малката палубна надстройка и я направи на трески. Гредата се прекърши в една от снадките си и удари палубата с удвоена сила. Разби на парчета ниския подиум, на мястото където преди миг стоеше принцът, размаза фалшборда при носа и изкърти част от палубната обшивка.
Триъгълното платно се свлече подир гредата и застла палубата, скрило хората отдолу като огромен покров. Лишена от тягата на платното, джонката рязко промени поведението си. Загуби управление и под напора на вятъра, започна застрашително да се люлее.
Няколко дълги секунди на борда цареше тишина, нарушавана от ударите на скъсани въжета. После викове на уплаха и стенания на ранени избухнаха в хор. Двама моряка на задната палуба бяха убити на място, а други трима — жестоко обезобразени, с изпотрошени кости и крайници. Сърцераздирателните им писъци се носеха по вятъра.
70
Утлегар — хоризонтална греда прикрепена шарнирно към основа на мачта. За нея се закрепва широката част на триъгълно платно. При промяна на галса утлегарът се завърта и заедно с платното преминава от другата страна на мачтата.