Криптата бе подредена като ритуален храм. Върху мозаечния под бе изобразена петолъчна звезда, а по средата й се издигаха три бронзови купи, съдържащи вечните елементи — огън, земя и вода. Пламъците от светилника танцуваха по каменните стени и хвърляха странни сенки в ъгъла, зад редицата саркофази.
Креслото на Хал го чакаше при входа на параклиса. След като бе настанен в него, братята му рицари го смъкнаха по стълбата в криптата и го оставиха в средата на пентаграмата, с трите купи наоколо.
Том, облечен в проста бяла риза на търсещ76, чакаше самотен в главния кораб на черквата. Потънал бе в молитва пред олтара, осветен от високо поставени в стената факли. Чуваше гласовете на рицарите, отекващи тихо от стените на криптата долу, докато откриваха Ложата за работа в Първа степен. След това по стълбите се чуха тежки стъпки. Гарантът на Том, графът на Ексетър, идваше да го отведе.
Том го последва надолу по стълбата до мястото, където останалите рицари го очакваха в свещения кръг. Сабите им бяха оголени. Носеха златни пръстени и вериги, доказващи принадлежността им към Ордена. Том коленичи на ръба на пентаграма и помоли да бъде пуснат:
— В името на Бога Отец, Бог Син и Светия Дух!
— Кой иска да влезе в Ложата на Храма на Ордена на Свети Георги и Свещения Граал? — попита баща му с дрезгав глас, като на спасен удавник.
— Един търсещ, който иска да бъде посветен в тайните на Храма.
— Влез, но знай че рискуваш безсмъртната си душа — покани го баща му, а мекият, този път, тон направи предупреждението по-малко зловещо. Том се изправи и прекрачи мозаечната линия, очертаваща свещения кръг. Не бе очаквал да изпита каквото и да било, но ето че изведнъж го разтърси тръпка, сякаш вражи меч очертаваше в земята собствения му гроб.
— Кой поръчителства за тоя търсещ? — попита Хал с предишния гробовен глас.
Графът отвърна високо:
— Аз.
Хал погледна сина си, а мислите му се отправиха назад през времето и пространството към един хълм, в оная дива и неопитомена земя далеч отвъд екватора, където сам той бе положил клетва преди толкова години. Погледна над кръга към каменния саркофаг, който най-подир бе приютил бащиното му тяло. Усмихна се почти отнесено при мисълта за приемствеността — магическата верига на рицарството свързва едно поколение със следващото. Усещаше как собственият му край се прокрадва към него, като притаен в мрака хищен звяр. По-лесна ще е срещата със смъртта, когато е поставил бъдещата съдба на семейството в ръцете на синовете си, мислеше си Хал и сякаш виждаше, как бъдещето се слива с настоящето и миналото пред собствените му очи. Видя неясни фигури, които разпозна: противниците, срещу които се бе сражавал, мъже и жени, които бе обичал и които отдавна бяха мъртви, да се смесват с други, още неизлезли от неведомите бъдни дни.
Графът протегна ръка към приведеното рамо на Хал, за да го върне към настоящето. Той се надигна на стола си и отново обърна поглед към Том:
— Кой си ти?
— Томас Кортни, син на Хенри и Маргарет.
Сълзи се надигнаха в гърлото на Хал, при споменаването на това име. Душата му потъна в униние. Болезнено изтощение заля духа му и той закопня за покой, но знаеше, че няма да го получи, преди да е приключил отредените му дела. Отново се изправи и поднесе към Том острието на синята нептунова сабя, наследство от собствения му баща. Пламъците от факлите играеха по златните инкрустации и блещукаха в глъбините на сапфира върху ефеса.
— Призовавам те да заявиш устоите на своята вяра над това острие!
Том докосна сабята и започна:
— Ето нещата, в които вярвам: Има само един Бог и той е триединен: Бог Отец, Бог Син и Свети дух.
— Амин! — казаха рицарите в един глас.
Въпросите и отговорите следваха един след друг, а от факлите капеха огнени капки. Всеки въпрос въплътяваше правило от Кодекса на Ордена, взет почти дословно от Ордена на тамплиерите.
Катехизисът проследяваше тяхната история. Припомняше как в 1312 година Бедните Рицари на Кръста и Соломоновия Храм са нападнати от краля на Франция Филип Хубави, в съюз с неговата марионетка, папа Климент от Бордо. Огромното, изчислявано в милиарди богатство на тамплиерите, както и земите им, са конфискувани от короната, а техният водач е изгорен на кладата след изтезания. Предупредени от съмишленици, тамплиери моряци вдигат котва от френските пристанища в Канала и търсят закрила при краля на Англия Едуард.
Основават свои ложи в Шотландия и Англия под нови имена, но запазват непокътнат своя закон.
76
Търсещ — с този термин се назовават кандидатите за посвещаване в първата масонска степен. Орденът на рицарите-тамплиери се приема като елемент от историческото развитие на масонството, а в наши дни съществува като част от системата на т.н. масонски йоркски обред.