Керълайн се върна на мястото си, под възгласи на одобрение и благодарност. Тя бе изоставила обичайната си сдържаност и се включи в общия разговор. Когато майка й прецени, че е време да се оттеглят и да оставят мъжете с техните лули, цигари и портвайн, Керълайн смирено се надигна. Сбогува се с всички, но дори не хвърли поглед към ъгъла на Том.
Сам той седеше на стола си зяпнал тавана, погълнат от усилието да изглежда безразличен към всички, пъхнал две ръце в джобовете и здраво стиснал онова, което не искаше останалите да забележат.
15.
Тази нощ Том почти не спа. Лежеше на сламеника си с Дориан от едната страна и Гай от другата и слушаше хъркането, стенанията и мърморенето на останалите спящи на оръдейната палуба. Отново и отново викаше в съзнанието си всяка подробност от случилото се в кърмовата каюта, всяко движение и докосване, миризмата й, звученето на гласа, докато я галеше, хлъзгавата мекота на най-съкровените й части и тяхната топлина. Едва дочака следващия ден, за да я види в каютата на мастър Уолш. Макар че щяха да са заети главно с писане върху плочите и изслушване на досадните монолози на мастър Уолш, той жадуваше за един поглед или докосване, които да потвърдят огромното значение на случилото се помежду им.
Когато най-накрая влезе в каютата след квичащите си сестри, Керълайн не обърна никакво внимание на Том и отиде право при мастър Уолш.
— Мисля, че светлината на мястото ми е твърде слаба и уморява очите ми. Мога ли да го сменя и да седна до Гай?
— Да, разбира се, млада мистрес — съгласи се начаса Уолш, видимо небезразличен към прелестите й. — Трябваше по-рано да ми кажете, че не се чувствате удобно до Том.
Гай с готовност започна да прави място за Керълайн, но Том се почувства изигран и се опита да привлече вниманието й, като я фиксираше с поглед. Тя, обаче, съсредоточи цялото си внимание върху плочата за писане и не вдигаше поглед.
Най-накрая мастър Уолш забеляза странното поведение на Том и го попита:
— Да не те е пипнала морската болест?
Том бе засегнат и възмутен от подобно предположение.
— Чувствам се отлично, сър.
— Повтори тогава, какво казах току-що! — поиска Уолш.
Том се замисли и почеса брадичката си, като в същото време ритна Дориан под масата. Дориан веднага дойде на помощ:
— Казахте, че тавтологията е…
— Благодаря ти, Дориан — спря го Уолш. — Говорех на брат ти, не на теб. — Хвърли неодобрителен поглед към Том. Винаги се дразнеше, когато надарено с ум момче, не иска да го използва. — Е, сега, след като те отърваха Том, може би ще ни осведомиш за значението на тая дума.
— Тавтологията е ненужно повтаряне на някакво значение, което е било вече изразено по друг начин — отговори Том.
Уолш изглеждаше разочарован. Беше се надявал да разобличи невежеството му и да го унижи пред останалите.
— Ерудицията ти е смайваща — сухо каза той. — Би ли ни дал и някой пример?
Том се замисли и после каза:
— Педантичен педагог? Досаден учител?
Дориан избухна в смях и дори Гай вдигна развеселен поглед. Двете пикли не разбраха и дума, но като забелязаха зачервеното лице на Уолш и победоносната усмивка на Том със скръстени пред гърдите ръце, усетиха, че идолът им е отново победител и доволно закудкудякаха. Единствена Керълайн продължи да драска по плочата си, без да вдигне глава.
Том беше объркан и наранен. Все едно, че нищо не се е случило помежду им. След като победата му над Уолш не можа да я трогне, той опита да привлече вниманието й по други начини. Когато Керълайн беше на палубата, той прибягваше до цялата си сила и новопридобити умения, за да я впечатли. Подражаваше номерата на по-старите, като притичваше с ръце над главата по реята до мястото си или се спускаше от бизанмачтата33 на един път, като грубото въже подпалваше дланите му, а той тупваше боси крака на палубата близо до мястото, където стои тя. Керълайн се извръщаше, без да го погледне.
Затова пък, към Гай и Дориан бе самото внимание. И дори към мастър Уолш. Музикално безнадеждният Том беше изключен от заниманията им и Керълайн демонстрираше удоволствието си от общуването с Гай. Двамата си шушукаха дори по време на уроците, а Уолш им правеше забележки с половин уста. Том се възмути:
— Не мога да си реша задачата по тригонометрия от тия двамата, дето шушукат непрекъснато.
Уолш се усмихна отмъстително:
— Не забелязвам някакво особено усилване на мисловния ти процес, Томас, дори и в условия на абсолютна тишина.
В този момент Керълайн избухна в звънък смях и се облегна на рамото на Гай, сякаш за да сподели шегата с него. Погледът, който хвърли към Том, беше злобен и подигравателен.