Тюрбанът на Ал Ауф беше навит високо отпред и закрепен над челото с брошка, която искреше в лъчите на ранното слънце. Широките рамене говореха за яки мускули, а под гънките на премяната му, се криеше тяло, гъвкаво и грациозно като на голяма хищна котка. Брадата бе намазана с масло и раздвоена като вилица. Краищата й се вееха над раменете. Корабите вече бяха толкова близо, че Хал можеше да различи чертите на лицето му: тъмни очи под нависнали черни вежди, орлов нос над тънка, като саблен белег, уста. Лице твърдо и свирепо като безмилостната африканска пустиня, която го бе родила.
Хал забеляза, че всички амбразури на „Минотавър“ са отворени и тежките оръдия са в положение за бой. Тънката синя мъглица, издухвана от палубата назад му говореше, че фитилите са запалени и артилеристите чакат готови край оръдията си. Ал Ауф се оказа хитър и достатъчно предпазлив, да не приеме на вяра червените фенери от „Серафим“ за неоспоримо доказателство.
Хал присви очи, когато разстоянието между двата кораба намаля до един кабелт, а Ал Ауф не даваше признаци, че има намерение да промени курса си. Някои от хората му на носа престанаха да подскачат и се заоглеждаха неспокойно.
— Изкарай оръдията! — Изчакал бе до последната възможна секунда и сега командата се предаваше с вик към оръдейната палуба отдолу. Начаса се разнесоха тежки удари по целия кораб. Избиваха клиновете с чук. Последва поредица трясъци при отваряне на амбразурните капаци. През зейналите отвори надникнаха черните дула на оръдията. Хал си представи смайването на борда на „Минотавър“, при вида на безпомощната невъоръжена жертва, превърнала се пред погледите им в опасен и войнствен противник.
Ал Ауф реагира светкавично. Хвърли се към руля, но командата му не се чу, потънала в шума на вятъра и виковете на собствения му екипаж. „Минотавър“ зави и насочи нос срещу вятъра. Това бе зле преценена маневра, целяща да избегне сблъсъка със „Серафим“, както и заплахата от насочените му оръдия.
— Неразумно решение — измърмори Хал със задоволство. — По-добре щеше да е за теб, ако бе приел размяна на залпове.
— Мастър Фишър! — извика Хал. — Ще мина пред носа му. Стреляйте в движение!
Големият Дениъл изтича към оръдията по щирборда. Провери прицела им и бързо изби клиновете под цевите им, за да ги постави в хоризонтално положение. Щеше да се стреля от упор. Снижаването на прицела щеше да насочи стрелбата към жизнените точки на „Минотавър“.
Неудачната маневра на Ал Ауф скова кораба му. Вятърът духаше в платната отпред, така че не беше в състояние да потегли по какъвто и да е галс57.
— Един пункт по вятъра! — заповяда Хал на кормчията. „Серафим“ се извърна леко към „Минотавър“ и започна да се разминава с носа му толкова близо, че почти се наниза на щръкналия бушприт. Нито едно негово оръдие не можеше да се използва, докато всяко дуло от щирборда на „Серафим“ бе насочено право в носа на противниковия съд. Големият Дениъл тикна запаления фитил в подсипа на първото оръдие, което нададе чудовищен рев и се метна назад. Дълга струя дим близна носа на „Минотавър“ и обшивката му се разлетя в бръмнал облак от малки парченца на мястото на попадението.
Този едничък изстрел прониза кораба, разкъса преградите по долните палуби, където артилеристите чакаха в готовност при оръдията си. На палубата на „Серафим“ ясно се чуваха викове от болка и молби към Бога, докато гюлето следваше пътя си. Големият Дениъл отиде при второто оръдие и провери прицела. „Серафим“ се плъзна тържествено край полюшващия се „Минотавър“, докато оръдието се изравни с носа му. Дениъл поднесе фитила и с нов рев оръдието изхвърли огън и дим. Гюлето разби носовата част и писъци на умиращи и ранени се разнесоха по вятъра.
Едно по едно гърмяха оръдията, а „Минотавър“ се люлееше и трепереше под тежките удари, без да може да отговори на огъня. Хал виждаше зеления тюрбан на Ал Ауф сред паникьосаната тълпа на екипажа му. Той се мъчеше да ги вразуми, да оправят платната, та да могат те да поемат вятъра и да изведат кораба далеч от страховитите изстрели, които го пронизваха от носа до кърмата.
От вантите на „Серафим“ стреляха с мускети по палубата на противника. Въпреки неточната стрелба на това гладкостволо оръжие, почти всеки изстрел, по безредно скупчената тълпа от суетящи се в робите си фигури, бе на месо. Сред оглушителните взривове от оръдията се разнасяше и ситният барабанен бой на фалконетите, които засипваха палубата на „Минотавър“ с картеч. Хал вдигна поглед към фокмачтата, за да се убеди, че двете момчета са в безопасност и забеляза Том да зарежда фалконета си. Главата на Дориан се въртеше възбудено до тази на брат му и Хал помисли за миг, че дочува тънкия му, въодушевен глас, въпреки грохота на битката.
57
Галс — права отсечка от курса на платноход. Когато платноходен кораб се движи срещу вятъра, той прави това като променя ъгъла между галсовия курс и посоката на вятъра, като завива ту ляво, ту дясно на борд. Променяйки галсовете и тяхната дължина, корабът следва основния си курс.