Докато Смитбак се измъкваше през най-близкия изход, имаше усещането, че откраднатите документи ще прогорят дупка в подплатата на сакото му.
VI. Стара тъмна къща
Първа глава
След като се измъкна на улицата, Смитбак се мушна в Сентръл парк през вратата откъм Седемдесет и седма улица и се настани на пейка до езерото. Ярката есенна утрин вече преминаваше в топъл ден от циганското лято. Пое дълбоко дъх и си помисли отново за това какъв блестящ репортер беше. Брайс Хариман не би се докопал до тези документи, дори ако разполагаше с година време и с подкрепата на всичките индустриалци и магнати, които му бяха под ръка. С радостно предчувствие извади трите листа от джоба си. Лекият мирис на прах го удари в ноздрите, когато светлината се спусна върху първата страница.
Беше старо копие под индиго, избеляло и трудно за четене. Най-отгоре беше изписано:
Заявител: проф. Енок Ленг, доктор по медицина, доктор по философия (Оксфорд), носител на ордена на Британската империя, член на Британската академия на науките и др.
Препоръчител: проф. Тинбъри Макфадън, департамент по млекопитаещи
Втори поръчител: проф. Огъстъс Спраг, департамент по орнитология
Заявителят е помолен да обясни накратко пред комитета целта на заявлението си:
Заявителят доктор Енок Ленг желае достъп до колекциите по антропология и на млекопитаещи, за да извършва изследвания по таксономия и класификация, както и да подготви трудове по физическа антропология, остеология и френология.
Заявителят е помолен да съобщи научната си квалификация, получените степени и оценки със съответните дати:
Заявителят проф. Енок Ленг се е дипломирал като бакалавър с отличен в колежа „Ориел“, Оксфорд; доктор по философия от „Ню колидж“ в Оксфорд със защитена с отличие дисертация; избран за член на Кралското дружество (Академията на науките) през 1865 година; удостоен с Ордена на жартиерата през 1869 година.
Заявителят е помолен да съобщи постоянния си адрес и друга квартири в Ню Йорк, ако има такива:
Проф. Енок Ленг
„Ривърсайд драйв“ 891, Ню Йорк
Ню Йорк
Изследователска лаборатория
в „Музея на Шотъм за природни забележителности и чудатости“
улица „Кетрин“, Ню Йорк
Ню Йорк
Заявителят е помолен да заяви списък на публикациите и да предложи копия на поне две от тях за преглед от комитета.
Смитбак прелисти страниците и осъзна с безгранично огорчение, че бе пропуснал точно тази.
Решението на комитета е следното:
Професорът получава с настоящото разрешение за свободен и безплатен достъп до колекциите и библиотеката на Нюйоркския природонаучен музей, считано от 27 март 1870 година.
Смитбак изруга шепнешком. Почувства се Напълно смазан. Материалът беше рехав — наистина много рехав. Жалко, че Ленг не бе завършил образованието си в Америка — тогава щеше да бъде много по-лесно да се проведи. Може би щеше да е в състояние да измъкне информация от Оксфорд и по телефона — но бе напълно възможно академичните степени и награди да са фалшиви. Най-лесно щеше да е да провери списъка с публикациите, а това би било и най-интересно, но нямаше как да се върне и да го вземе. Толкова добра беше идеята му и толкова добре я бе осъществил. По дяволите!
Смитбак прегледа още веднъж книжата. Нямаше снимка, нямаше автобиография, от която поне да вземе мястото и датата на раждане. Единственото, което оставаше, беше адресът.
По дяволите. По дяволите.
Но после му хрумна друга мисъл. Спомни си, че Нора се опитваше да намери адреса. Е, той поне можеше да послужи като приношение в името на мира.
Смитбак пресметна набързо, че номер 891 на „Ривърсайд“ трябваше да се намира някъде около Харлем. В онази част на „Ривърсайд“ имаше още доста стари къщи — повечето или изоставени, или „разбити“ на апартаменти. Възможно беше, разбира се, къщата на Ленг отдавна да е разрушена. Но беше възможно и още да си е там. Щеше да излезе добра снимка, дори ако беше развалина. Особено пък, ако беше на една развалина. Като се помисли човек, в нея можеше дори да се намерят погребани още трупове. Или — зазидани в избата й. Може би щяха да намерят и трупа на Ленг, съсухрен в някой ъгъл. О’Шонеси щеше да е доволен, а щеше да помогне и на Нора. А какво страхотно заглавие за собствената му статия — разследващият журналист открива трупа на първия сериен убиец в Америка. Вероятността беше съвсем малка, но въпреки това…