В стола, здраво привързана с коланите, седеше официално облечена в траурни одежди възрастна жена. Беше с дълга, старомодна рокля от тафта, викториански обуща с копчета и черен воал. Когато видя Пендъргаст, оплакванията й веднага секнаха.
— Вдигнете воала ми — изкомандва тя.
Единият от пазачите повдигна воала от лицето й и, придържайки се на почтително разстояние, го отметна назад.
Жената се вторачи в Пендъргаст, полупарализираното й, изпъстрено със старчески петна лице леко потрепваше.
Пендъргаст се обърна към доктор Остръм.
— Бихте ли били така добри да ни оставите насаме?
— Някой трябва да остане — каза Остръм. — И моля ви, дръжте се на известно разстояние, господин Пендъргаст.
— Последният път, когато идвах, ми беше позволено да остана насаме с пралеля си.
— Ако си спомняте, господин Пендъргаст, предният път, когато идвахте… — рязко го прекъсна Остръм.
Пендъргаст вдигна ръка.
— Така да бъде.
— Твърде късен час сте избрали за посещение. Колко време ви е необходимо?
— Петнайсет минути.
— Добре.
Лекарят кимна към охранителите, които застанаха от двете страни на изхода. Самият Остръм отиде до външната врата, колкото е възможно по-далеч от жената, кръстоса ръце и зачака.
Пендъргаст понечи да премести стола си по-близо, но се сети, че е неподвижно закрепен за пода, затова се наведе, вгледан внимателно в старицата.
— Как си, лельо Корнелия? — попита.
Жената също се наведе към него и прошепна дрезгаво:
— Скъпи мой, колко се радвам да те видя. Мога ли да та предложа малко чай със сметана и захар?
Единият от гардовете се изкикоти, но веднага замлъкна, след като Остръм го стрелна строго с поглед.
— Не, благодаря, лельо Корнелия.
— Е, толкова по-добре. Обслужването тук се влоши ужасно през последните няколко години. Тези дни е много трудно да намериш добра прислуга. Защо не си идвал толкова време? Знаеш, че на моята възраст не мога да пътувам.
Пендъргаст се наведе още по-напред.
— Господин Пендъргаст, не толкова близо, моля ви — рече тихо доктор Остръм.
Пендъргаст се облегна назад.
— Имах много работа, лельо Корнелия.
— Работата е за средната класа, скъпи. Пендъргастови не работят.
Пендъргаст сниши гласа си.
— Боя се, че нямаме много време, лельо Корнелия. Искам да ти задам няколко въпроса. За твоя прачичо Антоан.
Старата дама сви устни в знак на неодобрение.
— Прачичо Антоан? Казват, че отишъл да север, в Ню Йорк сити. Станал янки. Но това е било преди много години. Преди да се родя.
— Разкажи ми какво знаеш за него, лельо Корнелия.
— Ти сигурно си чувал тези истории, момчето ми. Нали разбираш, за нас това е неприятна тема.
— Няма значение, бих искал да ги чуя от теб.
— Добре! Той наследи фамилната склонност към лудостта. Но слава Богу… — старицата въздъхна състрадателно.
— Каква точно лудост?
Пендъргаст знаеше, разбира се, отговора, но искаше да го чуе отново. Винаги можеше да се появят нови подробности, нови нюанси.
— Още като момче той бил обладан от някои ужасни идеи фикс. Бил доста умен младеж, нали разбираш: саркастичен, остроумен, странен. На седемгодишна възраст никой не можел да го победи на шах или табла. Станал експерт във виста й дори предложил някакви подобрения, които доколкото знам, са довели до създаването на аукционния бридж. Страшно се интересувал от естествената история и започнал да събира колекция от ужасни неща в тоалетната си стая — насекоми, змии, кости, вкаменелости, ей такива неща. Освен това наследил интереса на баща си към еликсирите, укрепителните, химикалите. И отровите.
При споменаването на отровите в очите на старата дама проблеснаха странни пламъчета и пазачите нервно се размърдаха.
Остръм се прокашля.
— Господин Пендъргаст, колко още време ви е необходимо? Не искаме да безпокоим пациентката.
— Десет минути.
— Но не и повече.
Старата дама продължи:
— След трагедията с майка му той станал мрачен и затворен. Прекарвал много време сам в смесване на химикали. Но ти, разбира се, знаеш причината за това увлечение.
Пендъргаст кимна.
— Той разработил свой вариант на фамилния герб, който представляваше стар аптекарски знак с три позлатени топки. Окачил го над вратата си. Казват, че отровил шестте кучета на семейството, докато правел някакъв опит. А след това започнал да прекарва много време долу… там, долу. Нали разбираш какво имам предвид?