Че Пендъргаст вече е знаел нещо важно. И че убиецът папагал също го е знаел. Каквото и да беше, то бе достатъчно важно този убиец да поеме риска да го нападне на Седемдесет и седма улица — която не би могла да бъде наречена напълно пуста в девет вечерта — и почти да успее да го убие, което пък бе най-удивително.
О’Шонеси изруга. Голямата загадка бе самият Пендъргаст. Би му се искало Пендъргаст да се държи като равен, да сподели повече информация. Но той го държеше на тъмно. Защо? Сега именно това е въпросът, който си струваше да бъде зададен.
Отново изруга. Пендъргаст задаваше маса въпроси, но не споделяше в замяна нищо. И защо си губеше времето в тази хубава есенна вечер, да се скита край „Дакота“ и да търси несъществуващи улики за един човек, който не искаше помощ?
Я успокой топката, рече си О’Шонеси. Пендъргаст бе най-логичният и методичен човек, когото познаваше. Трябва да си има свои причини. Всичко с времето си. А междувременно тук само си губеше времето. Време беше за вечеря и за последното издание на „Оперни новини“.
О’Шонеси се обърна да поеме към дома. И точно тогава зърна появилия се иззад ъгъла висок силует.
Инстинктивно се мушна в най-близкия вход. Зачака. Силуетът стоеше на ъгъла, където самият той бе стоял преди няколко минути, огледа се. След тора пое бавно и потайно към него.
О’Шонеси се стегна, потъна по-дълбоко в сянката. Силуетът се промъкваше крадешком близо до сградата, спря на мястото, където бе нападнат Пендъргаст. Светна с фенерче. Май оглеждаше тротоара, озърна се. Определено не беше ченге. А за нападението не беше съобщено в пресата.
О’Шонеси взе мигновено решение. Извади служебния си револвер с дясната ръка и полицейската си значка с лявата. След това излезе от сянката.
— Полиция — рече тихо, но твърдо. — Не мърдай. Искам да виждам ръцете ти.
Силуетът отскочи встрани с вик и вдигна мършавите си дълги ръце.
— Чакай! Не стреляй! Аз съм репортер!
Когато го позна, О’Шонеси се успокои.
— А, значи сте вие — рече и прибра разочарован револвера в кобура.
— Аха, и това сте вие — свали треперещите си ръце Смитбак. — Ченгето от откриването на изложбата.
— Сержант О’Шонеси.
— Точно така. И какво търсите тук?
— Предполагам същото, което и вие — отвърна О’Шонеси.
Но изведнъж замлъкна, спомни си, че разговаря с репортер. Никак нямаше да е хубаво, ако това стигнеше до Къстър.
Смитбак избърса челото си със замърсена носна кърпа.
— Изплашихте ме до смърт.
— Съжалявам. Изглеждахте подозрителен.
Смитбак поклати шава.
— Представям си. — Огледа се. — Намерихте ли нещо?
— Не.
Последва кратко мълчание.
— Кой мислите, че го е сторил? Смятате ли, че е някой уличен престъпник?
Макар Смитбак да преповтаряше същите въпроси, които сам си бе задавал допреди малко, О’Шонеси само сви рамене. Най-добре беше в случая да си държи устата затворена.
— Полицията сигурно има някакви версии.
О’Шонеси отново сви рамене.
Смитбак пристъпи по-близо и сниши гласа си:
— Вижте, разбирам кога работата е поверителна. Мога да ви цитирам като „източник, който пожела да остане анонимен“.
О’Шонеси нямаше да допусне да попадне в такъв капан.
Смитбак въздъхна и погледна сградата като за последно.
— Е, тук няма какво повече да се види. А щом сте решили да мълчите до дупка, ще ида да пийна нещо. Да се възстановя от този уплах, дето ми го натресохте. — Мушна кърпата в джоба си и рече: — Лека нощ, сержант.
Тръгна да си ходи. Но се спря изведнъж, сякаш му беше хрумнало нещо.
— Искате ли да дойдете с мен?
— Не, благодаря.
— Хайде — рече репортерът, — не изглеждате като да сте на служба.
— Казах не.
Смитбак направи крачка към него.
— Знаете ли какво, сега като си помислих, ние можем да си помогнем един другиму. Разбирате ли какво имам предвид? Аз трябва да бъда в течение на това разследване на „Хирурга“.
— „Хирурга“ ли?
— Не сте ли чули? Така „Поуст“ кръсти серийния убиец. Хитро, нали? Както и да е, имам нужда от информация, а бас ловя, че И вие имате нужда от информация. Прав ли съм?
О’Шонеси не отвърна нищо. Той наистина се нуждаеше от информация. Но се съмняваше дали Смитбак разполага с нещо, или просто бръщолевеше глупости.
— Ще бъда откровен с вас, сержант. Провалих се с онова убийство на туристката в Сентръл парк. И сега трябва да издрапам до нови разкрития, инак редакторът ще ме излапа на закуска. Нужно ми е малко предварителна информация тук и там, нищо специално, само едно кимване от приятел — от вас, например. Това е всичко.