Макар че това не е схващането ми за мъдрец, отидох все пак при учените, и то при един философ; защото нали който се счита за любител на мъдростта, трябва да познава мъдреците. Човекът ме наблюдаваше внимателно.
— Какво изобщо разбирате под мъдрец? — попита ме той.
— Под това разбирам човек — обясних аз, — който познава света и живее в него, но не се стреми към него; който търси истината, без да очаква слава; който обича хората и върши добрини, ала не търси награда и благодарност; който не презира никого за това, че е по-различен или мисли различно от него; който е щастлив, защото е свободен, снизходителен, защото е добър и скромен, защото е велик.
— Нищо ново не ми казвате, скъпи господине — отвърна философът. — Към тези етически качества, които изброявате, всички ние се стремим в известен смисъл; те съвсем не се отнасят само до някакви изтъкнати умове. Но тъкмо затова дефиницията ви изразява прекалено много. Вие смесвате идеала за учен с идела за човек. Това може да е било допустимо едно време, когато са живели гръцките мъдреци, на образование имали право само малцина облагодетелствувани и цялата наука не се състояла в нищо друго, освен в малко житейска мъдрост, преплетена евентуално с някои мистични спекулации а ла Питагор. А днес ние имаме разделение на труда, от една страна, равноправие на хората — от друга. Да бъде мъдър във вашия смисъл на житейска мъдрост може всеки, без да е образован, а някой може да е много учен, без изобщо да е мъдър. Вие, струва ми се, притежавате още много неясни понятия за мъдростта.
— Моля за извинение — започнах отново аз, — но вие се смятате за философ и тъй като все пак аз въведох това име…
— Вие го въведохте? — Философът ме погледна втренчено, изглежда, ме взе за малко мръднал.
— Да — потвърдих, — тъй като аз съм Питагор.
— Драги мой — подсмихна се философът, — елате на себе си. Та това е една напълно митична личност.
— Накратко — продължих аз, — мислех, че се занимавате изключително с мъдреците — нима вече съвсем няма такива? Та аз чух, че един живял в Егмонд, един в Хага, също един в Кьонигсберг?
— Те отдавна са мъртви — подметна философът сухо. — Много ще ви моля да не обърквате непрекъснато философията с практическото приложение на етическите правила. Днес философията е наука и ако бяхте чели моята книга, щяхте да го знаете.
— Ами за какво пишат моите последователи, ако не за мъдростта? — учудих се аз.
— За други философи! — изгуби търпение той. — И настоятелно ви съветвам да се позапознаете малко с историята на науките. Сбогом, господин…
— Питагор — натъртих аз и си тръгнах.
Упътих се направо насам; защото нямаше къде другаде да търся истината. И за да не се върна съвсем без да съм си свършил работата, опитах едно последно средство, като поех пътя, по който в днешно време хората стават прочути, а именно — вестникарската обява. Дадох да отпечатат тълкуването ми за мъдростта и да разгласят навсякъде: „Който иска да бъде мъдър като мъдреците на Гърция, музите го, канят на гости и го очакват на Парнас.“ Успех, разбира се, не смея да си пожелая.
Питагор имаше право. Не дойде никой.
— Но нима хората вече съвсем не ценят мъдростта? — попитаха накрая музите.
— Ценят я високо, много високо — увери ги Питагор.
— И защо тогава не искат да бъдат мъдри?
— Всеки предпочита някой друг вместо него да изпълнява почетната длъжност на мъдреца.
— Значи толкова благонравни и скромни са хората! — провикна се зарадвана Ерато. — Наистина не съм очаквала такова нещо. Не искат да бъдат мъдри, за да…
— … за да могат да останат по-мъдри от мъдреците! — заключи Питагор.
И действително хората си останаха по-умни. Музите и мъдреците чакаха още много вечери да дойдат хора, които искаха да бъдат мъдри, но си останаха сами. Само веднъж помислиха, че идва някакъв мъдрец; ала то бе просто едно малко момче с големи сини очи, което се бе загубило, защото искало да занесе меденката си на Снежанка и тръгнало на юг вместо на север, Солон сложи ръка на къдриците му, а Мелпомена и Ерато го целунаха по устата и го заведоха вкъщи.
След това отново литнаха към Парнас, седнаха с двадесет и двамата мъдреци на чай и си рекоха:
— Можем да изчакаме, нали сме още млади.