— За такъв език мога да ви арестувам.
— Аз пък мога да ти откъсна главата. И да ти я натъпча в дъртия задник.
Доста време стояхме и се гледахме яростно. Тийл стисна тежкия си бастун, сякаш искаше да ме замлати с него. Виждах как стяга пръсти и се цели с поглед в главата ми. Но накрая той просто излезе от кабинета и затръшна вратата. Открехнах я и надникнах след него. Беше спрял до едно от бюрата и посягаше към телефона. Щеше да позвъни на Клайнър. И да го пита кога, по дяволите, ще ми видят сметката. Затворих вратата и се обърнах към Финли.
— Какъв е проблемът?
— Кофти работи стават — каза той. — Успя ли да надникнеш в камиона?
— За това ще говорим след малко — рекох аз. — Казвай тукашните проблеми.
— От кое да започна? От малкото или от голямото?
— Първо малкото.
— Пикар ни постави ултиматум. Ще задържи Роскоу още един ден.
— Мамка му — рекох. — Исках да я видя. Тя съгласна ли е?
— Според Пикар нямала нищо против.
— Мамка му — пак изругах аз. — Казвай сега голямото.
— Някой ни е изпреварил — прошепна Финли.
— Какво искаш да кажеш?
— Помниш ли списъка на Джо? — запита той. — Инициалите и бележката за гаража на Шърман Столър. Рано тая сутрин получих телекс от полицията в Атланта. Снощи пламнала къщата на Столър. Онази, дето сте я посетили с Роскоу. Изгоряла до основи с гаража и тъй нататък. Подпалена. Някой е разлял бензин навсякъде.
— Божичко — възкликнах аз. — Ами Джуди?
— Съседите казват, че се изнесла във вторник вечерта. Веднага след срещата с вас. Къщата била празна.
Кимнах.
— Джуди е умна жена. Само че никой не ни е изпреварил. Вече видяхме гаража. Закъснели са, ако искат да скрият нещо. Пък и нямаше кой знае какво за криене, нали?
— А помниш ли инициалите? — рече Финли. — Онези, от колежите. Тази сутрин разбрах кой е човекът в Принстън. У. Б. се оказа Уолтър Бартоломю. Професор. Снощи е бил убит пред дома си.
— По дяволите. Как са го убили?
— С нож. Полицаите смятат, че е било опит за обир. Ние обаче си знаем, нали?
— Няма ли поне някоя добра новина? — запитах аз.
Той поклати глава.
— Не се надявай. Бартоломю е знаел нещо. Докопали са го, преди да проговори. Те са пред нас, Ричър.
— Знаел ли? Какво?
— Нямам представа — каза Финли. — Когато се свързах, отговори ми някакъв асистент на Бартоломю. Доколкото разбрах, старецът бил много развълнуван и снощи останал да работи до късно в кабинета си. Онзи помощник му мъкнел купища стари справочници. Бартоломю се ровел из тях. Накрая привършил, пуснал по електронната поща известие до Джо и си тръгнал. На улицата го причакали с нож, и толкоз.
— А какво пишеше в съобщението? — запитах аз.
— Само няколко думи: чакайте връзка утре сутринта. Асистентът смяташе, че Бартоломю се е натъкнал на нещо важно.
— Мамка му — пак изругах аз. — Ами кой е К. К. от Ню Йорк?
— Още не знам. Сигурно пак ще се окаже професор. Ако вече не са го очистили.
— Добре — казах аз. — Отивам да го търся в Ню Йорк.
— А теб какво те тревожеше? — запита Финли. — Да не би нещо с камиона?
— Работата е много сериозна. Камионът беше празен.
В кабинета за дълго настана мълчание.
— Значи се връщаше празен? — запита накрая Финли.
— След като разговаряхме, успях да надникна вътре. Празен беше. Нищо нямаше вътре. Само въздух.
— Господи — въздъхна той.
Виждах, че се тревожи. Не можеше да повярва. Беше се вдъхновил от теорията на Роскоу. Поздрави я от все сърце. Дори й стисна ръката. Операция „Свещник“. Добра теория беше. Толкова добра, че не можеше да повярва в провала й.
— Трябва да сме прави — настоя Финли. — Всичко изглежда логично. Спомни си какво каза Роскоу. Погледни картата. И досието на Грей. Просто е като две и две. Направо го усещам. Виждам го. Трябва да е транспортен поток. Нищо друго не може да бъде. Хиляди пъти съм го премислил.
— Роскоу бе права — кимнах аз. — И всичко, което казваш, също е вярно. Свещникът си е на място. Маргрейв се намира в средата му. Имаме работа с транспортен поток. Сбъркахме само в една дреболия.
— Коя?
— Объркали сме посоката. Гледали сме наопаки. Потокът върви в обратна посока. По същия маршрут, само че насам, а не нататък.
Финли кимна. Почваше да проумява.
— Значи не товарят тук. Разтоварват. Не разпределят запасите. Трупат ги. Тук, в Маргрейв. Но какво трупат? Сигурен ли си, че не печатат пари нейде из Щатите?
Поклатих глава.
— Не е там обяснението. Моли каза, че в Щатите не се печатат пари. Джо е сложил край на това.
— Тогава какво карат насам?
— Ще трябва да разберем — казах аз. — Но знаем, че е около един тон седмично. И че го опаковат в кашони от климатици.