Дежурният полицай провери някакъв списък и ме покани да вляза. Поведе ме към една стаичка в дъното, където чакаше професор Келстийн. Професорът се оказа престарял, дребен и съсухрен човечец с буйна бяла коса. Ако беше черен, щеше досущ да прилича на чистача от Уорбъртън.
— Идваха ли латиноамериканците? — обърнах се аз към полицая.
Той поклати глава.
— Не съм ги виждал. От канцеларията им казали, че срещата се отлага. Може да са си отишли.
— Дано. А междувременно ще трябва да пазите професора. Да речем до неделя.
— Защо? — запита полицаят. — Какво става?
— И аз не знам точно. Надявам се от него да разбера.
Пазачът ни придружи до кабинета на Келстийн и излезе.
Стаичката беше тясна и разхвърляна, натъпкана чак до тавана с книги и дебели списания. Келстийн седна на старо кожено кресло и ми кимна да се настаня отсреща.
— Какво точно е станало с Бартоломю? — запита той.
— Не съм сигурен — казах аз. — Полицаите от Ню Джърси твърдят, че бил намушкан пред дома си при опит за грабеж.
— Вие обаче се съмнявате, така ли?
— Брат ми имаше списък с имената на няколко души. Само вие сте още жив.
— За Джо Ричър ли говорите? — запита професорът.
Кимнах.
— Убиха го миналия четвъртък. Мъча се да открия защо.
Келстийн изви глава и се загледа през мръсния прозорец.
— Сигурен съм, че знаете защо. Той беше държавен служител. Очевидно са го убили в хода на важно разследване. Сега трябва да разберете какво е разследвал.
— Можете ли да ми кажете? — запитах аз.
Старият професор поклати глава.
— Само в най-общи линии. За жалост не знам подробности.
— Той не ги ли обсъждаше с вас?
— Използваше ме като партньор за умствени тренировки — каза старецът. — Фантазирахме заедно. Доставяше ми огромно удоволствие. Брат ви Джо беше изключителен събеседник. Имаше остър ум и умееше да се изразява възхитително точно. Истинско удоволствие беше да се работи с него.
— Но не навлизахте в подробности, така ли?
Келстийн събра длани, сякаш държеше невидима чаша.
— Във всичко навлизахме. Не стигнахме обаче до изводи.
— Добре — казах аз. — Нека започнем отначало. Обсъждали сте начините за фалшифициране на пари, нали?
Келстийн леко килна настрани масивната си глава. Явно въпросът го развесели.
— Очевидно. За какво друго бих могъл да разговарям с мистър Джо Ричър?
— Но защо точно вие? — изтърсих аз.
Старият професор се усмихна скромно, сетне навъси вежди и накрая пак се усмихна, този път с лека ирония.
— Защото аз съм най-големият фалшификатор в цялата история на човечеството. Бих казал един от двамата най-големи, но за жалост след снощното нещастие в Принстън оставам само аз.
— Значи вие и Бартоломю? Били сте фалшификатори?
Старецът се усмихна отново.
— Не по наше желание. През Втората световна война младежи като мен и Уолтър често се занимаваха с най-странни дейности. Сметнаха, че в разузнаването ще сме по-полезни, отколкото на фронта. Мобилизираха ни в Специалните части, от които, както навярно знаете, по-късно израсна ЦРУ Други хора имаха грижата да нападат врага със снаряди и бомби. От нас се искаше да атакуваме вражеската икономика. Разработихме план да съсипем нацистите чрез удар срещу валутата им. Произведохме стотици милиарди фалшиви райхсмарки. Бомбардировачи ги ръсеха над цяла Германия. Падаха от небето като конфети.
— Успя ли планът? — запитах аз.
— И да, и не. Без съмнение съсипахме икономиката им. Парите се обезцениха светкавично. Но, разбира се, много от техните предприятия използваха робски труд. А на роба му е все едно, че някой си там ще получи вместо заплата цяла торба хартийки. Освен това веднага възникнаха нови разменни средства. Шоколад, цигари и тъй нататък. Общо взето, успехът беше само частичен. Но, така или иначе, ние с Уолтър станахме най-големите фалшификатори в историята на човечеството. Разбира се, ако гледате само обема. Не претендирам да имам особен талант в печатарското дело.
— Значи Джо е търсил от вас идеи?
— Ние с Уолтър бяхме маниаци на тая тема — каза Келстийн. — Изследвахме цялата история на фалшифицирането. То е започнало незабавно след появата на първите книжни банкноти. И продължава до днес. Станахме експерти в тази област. Продължихме да се интересуваме и след войната. Донякъде поддържахме връзки с правителството. И ето че преди няколко години една комисия към Сената ни поръча да изготвим доклад. Без излишна скромност мога да заявя, че той се превърна в Библия на борбата срещу фалшификаторите. Естествено, брат ви го бе чел много пъти. Затова идваше да разговаря с мен и Уолтър.