Кимнах.
— Това вече го знаем. Цялата работа се върти около някой си Клайнър с база в Джорджия, където убиха Джо.
— Точно така — потвърди Келстийн. — Хитрият мистър Клайнър. Това е негова работа. Той командва парада. Сигурни бяхме. Как е той?
— Изпаднал е в паника. Убива наред.
Келстийн тъжно поклати глава.
— Очаквахме да се стресне. Той защитава фантастична операция. Най-добрата, която сме виждали.
— Най-добрата ли?
Келстийн кимна възторжено.
— Фантастична. Какво знаете за фалшифицирането?
Свих рамене.
— Повече, отколкото миналата седмица. Но навярно не е достатъчно.
Келстийн кимна и предпазливо размърда в креслото крехкото си тяло. Очите му светнаха. Готвеше се за лекция по любимия си предмет.
— Има два вида фалшификатори. Некадърни и способни. Способните вършат всичко както си му е редът. Знаете ли каква е разликата между офсет и дълбок печат?
Свих рамене и поклатих глава. Келстийн взе едно списание от най-близката купчина и ми го подаде.
— Отгърнете. На която и да е страница. Пипнете хартията. Гладка е, нали? Това се нарича офсет. Така печатат буквално всичко — книги, списания, вестници. Валяк, намазан с мастило, минава по чистата хартия. Но дълбокият печат е нещо друго.
Изведнъж Келстийн плесна с ръце. Трепнах. Звукът отекна гръмко в тихия кабинет.
— Това е дълбокият печат — каза той. — Метална матрица се стоварва със сила върху хартията. По нея остават издатини. Образът изглежда обемен. Усеща се и при докосване. Човек не може да го сбърка.
Той се размърда отново и извади портфейла си. Измъкна банкнота от десет долара. Подаде ми я.
— Усещате ли? Матриците са от никел с хромово покритие. В никела са издълбани изящни линии, които се запълват с мастило. При удара изображението се отпечатва върху хартията. Разбирате ли? Мастилото е в долините на матрицата, а се прехвърля към планините върху хартията. Дълбокият печат е единственият начин за създаване на релефен образ. Само чрез него могат да се печатат качествени фалшификати. Защото по същия начин печатаме истинските пари.
— Какво ще кажете за мастилото? — запитах аз.
— Използват се три цвята. Един черен и два зелени. Първо се печата опакото на банкнотата в тъмнозелен цвят. После хартията съхне един ден и тогава се печата предницата с черно мастило. След неговото изсъхване идва ред на светлозеления цвят. Това са дребните нещица отпред, включително серийният номер. Само че светлозеленият цвят се нанася по друг метод, наречен висок печат. Той напомня дълбокия, но при него мастилото отива не по върховете, а в долините на хартията.
Кимнах и огледах банкнотата от двете страни. Старателно я опипах. Досега не бях обръщал сериозно внимание на парите.
— И тъй, проблемите са четири — каза Келстийн. — Печатарска преса, матрици, мастила и хартия. Печатарски преси се продават по цял свят. И нови, и на старо. В повечето страни с тях се печатат банкноти и ценни книжа. Тъй че намирането им не представлява сериозна трудност. А в краен случай може и да се импровизира. Джо засече в Тайланд фалшификатори, които използваха преса от фабрика за консерви. Банкнотите им бяха безупречни.
— А матриците?
— Това е проблем номер две. Въпрос на талант. Едни хора умеят да фалшифицират картини на старите майстори, други могат да изсвирят концерт на Моцарт, след като са го чули за пръв път. Без съмнение има и гравьори, способни да прекопират банкнота. Напълно логично, нали? Щом един човек във Вашингтон може да сътвори оригинала, несъмнено някой друг ще успее да го повтори. Но тия хора са редки. А истински майстори се срещат още по-рядко. Има неколцина в Армения. Ония тайландци с консервната преса бяха намерили гравьор от Малайзия.
— Добре — казах аз. — Значи Клайнър купува преса и намира гравьор. А мастилата?
— Мастилата са проблем номер три. В Съединените щати няма да намерите свестен заместител. Джо се погрижи за това. Но в чужбина се намират по-лесно. Както казах, почти всички страни в света печатат банкноти. Естествено, Джо не бе в състояние да наложи контрол над целия свят. Тъй че мастила се намират. Зеленото е само въпрос на оттенък. С малко повече проби се постига желаният резултат. Но черното мастило е магнитно. Знаехте ли това?
Пак поклатих глава. Вдигнах банкнотата пред очите си. Келстийн се усмихна.
— Няма как да го видите. Към мастилото се примесва фин железен прах. Така работят електронните броячи. Сканират гравюрата в центъра и разчитат сигнала също както прави главата на касетофона.
— Намира ли се такова мастило? — запитах аз.
— По цял свят. Всички го използват. Ние дори сме изостанали. Защото не искаме да признаем, че фалшификаторите ни плашат.