Под яростния порой повлякох труповете през тревата към алеята. Зарязах ги при предишния. Четирима елиминирани и една пушка трофей. Плюс ключовете от камиона. Губеше ми се само Клайнър младши с втората пушка.
Нямаше как да го намеря. Не знаех къде е. Пристъпих в къщата и се ослушах. Нищо не чух. Трясъкът на пороя по покрива и чакъла отвън заглушаваше всичко останало. Ако хлапакът беше нащрек и се спотайваше, нямаше да го чуя. Този път нещата бяха сериозни.
Промъкнах се в зимната градина. Дъждът блъскаше с всичка сила по покрива. Спрях и се ослушах. Чух хлапака в коридора. Вървеше към изхода. Излезе. Ако беше завил надясно, щеше да се спъне в трите мъртви тела, струпани на тревата. Но той зави наляво. Мина покрай стъклата на зимната градина. Вървеше през мократа трева към вътрешния двор. Видях го да крачи през пороя само на два-три метра от мен. Приличаше на пришълец от ада. Пришълец от ада, стиснал здраво дългата черна пушка.
Връзката с ключове беше в джоба ми. Отключих стъклената врата и пристъпих навън. Дъждът ме блъсна като струя от градинарски маркуч. Прокраднах се към вътрешния двор. Клайнър стоеше там и гледаше плувния басейн. Аз гледах него. От пет-шест метра чувах как пороят плющи по найлоновия комбинезон. Мълниите прорязваха мрака една след друга, а гръмотевиците се сливаха в един непрестанен тътен.
Не ми се искаше да го застрелям с пушката. Трябваше да премахна телата. Така щях да оставя Клайнър старши в неведение. Исках да се чуди какво ли е станало. Къде се е запиляло момчето му. Това нямаше да му дава покой. А освен това бе изключително важно за мен самия. Не исках да оставям зад себе си и най-дребна улика. Пушката би превърнала тялото на хлапака в кървава пихтия. После щях да се видя в чудо. Нямаше начин да събера всичко.
Хлапакът тръгна надолу към басейна. Аз завих настрани, без да напускам мократа трева. Онзи вървеше бавно. Страхуваше се. Беше сам. Не виждаше добре. Стегнатата качулка ограничаваше зрителното му поле. Непрестанно въртеше глава някак вдървено и механично. Спря до басейна. Бях на метър зад него. Той продължаваше да върти глава, а аз пристъпвах ту наляво, ту надясно, за да остана невидим. Дулото на пушката шареше насам-натам над кипналите води на басейна.
В някоя книга или на кино бих излязъл на честен двубой. Нали идвах да отмъстя за брат си. А пред мен стоеше негодникът, който бе подритвал трупа му като чувал с парцали. Бихме се срещнали очи в очи. Той би трябвало да узнае с кого има работа. Защо ще умре. И прочие благородни измислици. Но в истинския живот не е така. Джо би се изсмял, ако чуеше нещо подобно.
Стиснах палката и с всичка сила замахнах към главата му. Тъкмо когато се обърна да тръгне назад. Палката отскочи от хлъзгавия найлон и тежестта на оловния пълнеж безнадеждно ме извади от равновесие. Падах като начинаещ кънкьор. Хлапакът се завъртя и вдигна пушката. Вкара патрон в цевта. Замахнах с ръка и блъснах дулото настрани. Търкулнах се долу, под зоната на обстрел. Той натисна спусъка и страхотният трясък заглуши гръмотевиците. Чух как сачмите раздират листата в дървесните корони зад нас.
Жестокият откат го отхвърли назад, но той успя да зареди втори патрон. Чух зловещото металическо прещракване. Лежах по гръб върху плочките край басейна. Скочих и сграбчих пушката с две ръце. Завъртях цевта нагоре и Клайнър отново стреля във въздуха. Нов страхотен трясък. Този път дръпнах едновременно с отката и изтръгнах пушката от ръцете му. Замахнах напред и го ударих с приклада в лицето. Слаба работа. Върху приклада на „Маг–10“ има дебела гумена подложка. За да пази рамото на стрелеца от жестокия откат. Сега опази главата на хлапака. Той само се люшна назад. Хвърлих се в краката му, дръпнах с всичка сила и го катурнах в басейна. Той пльосна по гръб. Скочих след него.
Бяхме в дълбокото и отчаяно пляскахме с ръце — който пръв хванеше другия, щеше да победи. Пороят се сипеше над нас. Хлорът изгаряше ноздрите и очите ми. Борех се да докопам врага за гърлото. Разкъсах качулката и впих пръсти в шията му. Напрегнах ръце и го натиснах под водата. Борех се да му смачкам гръкляна. Онзи рокер от Уорбъртън преди няколко дни много искаше да ме очисти, но неговото си беше детинска игра в сравнение с онова, което правех на Клайнър. Едва не му откъснах главата. Стисках, извивах и го държах на метър под водата, додето издъхна. Не ми отне много време. В такива случаи всичко свършва набързо. Който пръв хлътне долу, там си остава. Можеше да съм и аз.