Плясках с ръце и се задъхвах от вонята на хлор. Дъждът плющеше наоколо. Не се виждаше къде свършва водата и почва въздухът. Оставих трупа да плува и се отдръпнах настрани. Вкопчих пръсти в ръба, за да си поема дъх. Времето беше кошмарно. Трясъкът на гръмотевици се сливаше в непрестанен грохот, а мълниите просветваха една след друга. Дъждът блъскаше немилостиво. Сигурно щях да се намокря по-малко, ако останех в басейна. Но тепърва ме чакаше работа.
Отблъснах се към трупа на хлапака. Той плуваше на около метър от мен. Повлякох го до ръба. Измъкнах се. Сграбчих найлона с две ръце и започнах да дърпам. Стори ми се, че тежи цял тон. Оставих го да лежи до басейна. От костюма бликаха струйки вода покрай китките и глезените му. С омекнали крака се помъкнах към гаража.
Не беше лесно да вървя с тия студени, лепкави дрехи. Все едно бях навлякъл ризница. Но все пак се добрах до гаража и измъкнах връзката ключове. Отключих и щракнах лампата. Гаражът беше широк, за три коли. Но вътре стоеше само второто бентли. Колата на Хъбъл — същата като на Чарли. Великолепен тъмнозелен цвят, полиран често и с обич. Докато заобикалях колата, зърнах неясното си отражение. Търсех ръчна количка или нещо подобно. Гаражът бе пълен с градинарски сечива. Грамадна моторна косачка с кормило, маркучи, гребла. В отсрещния ъгъл зърнах количка с големи велосипедни колела.
Издърпах я в бурната нощ и се отправих към басейна. След кратко търсене открих двете пушки и мократа палка. Хвърлих пушките в количката, а палката пъхнах в джоба си. Проверих дали трупът на хлапака е с обувки и го вдигнах при пушките. Подкарах количката по алеята. Проврях се покрай бентлито и стигнах до камиона. Отворих задната врата и прехвърлих трупа вътре. Избутах го по-назад. Дъждът трещеше по покрива. После вдигнах първия убит и го метнах до Клайнър младши. Хвърлих пушките върху тях. Дотук двама прибрани.
После отмъкнах количката до другите трима. Те лежаха върху мократа трева и дъждът плющеше оглушително по грозните им костюми. Един по един ги откарах към камиона. Най-сетне и петимата бяха вътре.
След това повлякох количката към гаража. Прибрах я в същия ъгъл. На една лавица открих фенерче. Исках да огледам четиримата спътници на Клайнър младши. Изтичах назад през пороя и влязох в камиона. Включих фенерчето и се приведох над безформената камара трупове.
За хлапака вече знаех. Свалих маските и качулките на другите четирима. Плъзнах лъча по лицата им. Първите двама се оказаха пазачите от склада. В четвъртък ги бях наблюдавал с бинокъла, тъй че не се съмнявах. Е, не бих се заклел пред военен съд, но тази нощ хич не ми беше до формалности.
Другите двама разпознах от пръв поглед. Без капка съмнение. Бяха полицаи. Втората двойка от миналия петък. Онези, дето дойдоха да ме арестуват заедно с Бейкър и Стивънсън. През седмицата ги бях виждал на няколко пъти в участъка. Значи и те бяха в играта. Тайните резерви на кмета Тийл.
Пак излязох от камиона и върнах фенерчето в гаража. Заключих вратата и превит под дъжда, изтичах към къщата. Грабнах двете чанти, които бяха домъкнали. Отнесох ги в антрето и светнах лампата. Прегледах какво има вътре. Резервни маски и ръкавици. Кутия патрони за пушките. Чук. Торбичка с огромни пирони. И четири ножа. Същински скалпели. Нарязват те като едното нищо.
Взех захвърления лост. Вдигнах чантите. Пренесох целия багаж до камиона и го метнах върху труповете. После заключих задната врата и изтичах през дъждовните струи обратно към къщата.
Минах отсреща да заключа градинската врата. Тичешком се върнах в кухнята. Отворих фурната и изпразних джобовете си. Сложих всичко на пода. В шкафа открих две тави за печене. Разглобих пустинния орел и подредих частите върху едната тава. Сложих до тях резервните патрони. Върху втората оставих ножа, палката, ключовете, парите и разни хартийки. Пъхнах тавите във фурната и я включих на най-слабо.
Излязох навън и криво-ляво затворих вратата. Изтичах покрай бентлито и седнах в кабината на камиона. Не бях свикнал с таблото, но с малко опипване включих двигателя. Бавно дадох заден ход по алеята и излязох на Бекман Драйв. Подкарах надолу към града. Чистачките отчаяно се бореха с проливния дъжд. Заобиколих църковното площадче и продължих на юг. Градът беше пуст. Не се мяркаше жива душа.
След триста метра завих към дома на Морисън. Спрях отпред и зарязах камиона до новия линкълн. Заключих кабината. Изтичах през двора и метнах ключовете в полето отвъд оградата. Загърнах се по-плътно с якето и тръгнах назад под дъжда. Мислех напрегнато.