Лично аз нямаше да имам проблеми със съня. Вече тръгвах да търся легло, когато изведнъж осъзнах нещо. Върнах се и огледах лавиците още веднъж. Плъзнах пръст по списанията. Проверих датите под натруфените заглавия. Някои бяха издадени съвсем наскоро. Имаше към петнайсет от тази година. Поне една трета бяха излезли след уволнението на Хъбъл. След като бе напуснал банката. Тия неща се издаваха за банкери, но Хъбъл вече не беше банкер. И все пак още поръчваше тия дебели професионални списания. Още ги получаваше. Още четеше заплетените им текстове. Защо?
Издърпах наслуки две от списанията. Огледах кориците. Лъскави, дебели издания. Хванах ги за ръбчетата. Разтвориха се там, където бе чел Хъбъл. Прегледах страниците. Взех още списания. Разгърнах ги по същия начин. Седнах в креслото на Хъбъл. Омотах се по-плътно с хавлията и започнах да чета. Така изчетох цялата лавица. Отляво надясно, от началото до края. Всички списания. Отне ми около час.
После се захванах с книгите. Плъзнах пръст по прашните обложки. Трепнах и спрях, защото бях зърнал две познати имена. Келстийн и Бартоломю. Дебел стар том. С червена кожена подвързия. Техният доклад пред сенатската комисия. Издърпах го и почнах да прелиствам. Оказа се поразително четиво. Келстийн скромно го бе нарекъл Библия на борбата срещу фалшификаторите. И така си беше. Дори нещо повече. Обхващаше абсолютно всичко. Педантична история на всяка съществуваща система за фалшифициране. Множество примери за почти всички разкрити банди. Отпуснах тежкия том в скута си и продължих да чета още час.
Най-напред се насочих към проблема с хартията. Келстийн казваше, че там е ключът. Двамата с Бартоломю бяха написали подробно приложение по въпроса. Там се разказваше за онова, което вече знаех. За памучните и ленените влакна, за оцветителя, за цветните синтетични нишки. Хартията се произвеждаше от „Крейн енд Къмпани“ в Долтън, щата Масачусетс. Кимнах. Помнех отнякъде тази фирма. Май бях купувал техни коледни картички. Точно така — дебел, плътен картон и кремави пликове. Много ми бяха харесали. Компанията работеше за Министерството на финансите от 1879 година. Повече от век хартията се превозваше до Вашингтон с бронирани коли под въоръжена охрана. Нямаше нито един случай на кражба.
После оставих приложението и се заех с основния текст. Струпах върху бюрото цялата библиотека на Хъбъл. Пак я прелистих от край до край. Някои текстове препрочитах по два-три пъти. Цял се зарових в купища статии и отчети. Проверявах, сверявах, мъчех се да проумея тайнствените им термини. Непрестанно се връщах към дебелия сенатски доклад. Отново и отново препрочитах три пасажа. Първият беше за една стара фалшификаторска организация в Богота, Колумбия. Вторият — за още по-стара комбина в Ливан. През някаква гражданска война християнските фалангисти се свързали с гравьори от Армения. Третият разглеждаше основни химични проблеми. Беше претъпкан със сложни формули, но тук-там имаше по някоя дума на нормален език. Продължавах да препрочитам трите пасажа. Отидох до кухнята. Взех избелялата разпечатка. Дълго я гледах. Върнах се в тихия сумрачен хол, седнах под лампиона и отново потънах в четене и размисли.
Четенето не ме приспа. Точно обратното. Разсъни ме. Вдигна ми кръвното. Цял треперех от вълнение и изненада. Защото, когато приключих, вече знаех точно откъде намират хартия. Знаех точно как я набавят. Знаех, че миналата година са я пренасяли в онези кашони. Вече нямаше нужда да ходя чак до Атланта, за да видя с очите си. Знаех. Знаех какво трупа Клайнър в онзи склад. Знаех какво карат камионите ден след ден. Знаех какво означава заглавието на Джо. „E Unum Pluribus“. Знаех защо е преобърнал девиза. Знаех всичко, а разполагах с още двайсет и четири часа. Знаех цялата операция от начало до край. От игла до конец. Отвън и отвътре. А беше страхотна операция. Старият професор Келстийн твърдеше, че хартията е недостъпна. Но Клайнър опровергаваше тази заблуда. Клайнър бе открил начин да си достави хартия. Много прост начин.
Скочих от креслото и хукнах към мазето. Отворих сушилнята и измъкнах дрехите. Облякох се, подскачайки от крак на крак по бетонния под. Захвърлих хавлията. Изтичах в кухнята. Натъпках по джобовете всичко необходимо. Изскочих навън и зарязах вратата отворена. Втурнах се по чакъла към бентлито. Включих двигателя и подкарах на заден ход. Стрелнах се надолу по Бекман и рязко завих наляво към главната улица. Профучах с трясък през безмълвния град. Отминах закусвалнята, после завих по пътя към Уорбъртън и натиснах педала до ламарината.