Известно време стояхме неподвижно. Просто ги гледахме. После аз прекрачих напред и дръпнах единия. Извадих ножа на Морисън и щракнах острието. Срязах лентата. Дръпнах капака и съборих кашона.
Той се стовари с глух удар върху бетонния под. Отвътре бликна истинска книжна лавина. Наоколо се разпиляха хартийки. Купчина книжни пари. Хиляди и хиляди еднодоларови банкноти. Река от долари — нови, смачкани, на пачки, на снопчета, поотделно. Кашонът бълваше съдържанието си и приливът от пари достигна лъснатите обувки на Финли. Той клекна и зарови ръце в доларовото езеро. Сграбчи две шепи и вдигна ръце. В малкия гараж цареше полумрак. Само едно малко зацапано прозорче едва пропускаше бледите утринни лъчи. Финли клечеше, стиснал в едрите си ръце два снопа долари. Спогледахме се.
— Колко имаше вътре? — запита Финли.
Подритнах кашона, за да открия серийния номер. Наоколо се разхвърчаха още пари.
— Почти сто хиляди.
— Ами в другия?
Погледнах какво е изписано върху втория кашон.
— Сто бона и нещо. Сигурно са го натъпкали по-добре.
Той поклати глава. Пусна парите и зашари с ръце из купчината. После стана и започна да я подритва насам-натам. Като хлапе в камара есенни листа. Аз пристъпих до него. Смеехме се и пръскахме с ритници парите из целия гараж. Въздухът се изпълни с банкноти. Крещяхме и се тупахме по раменете. Танцувахме върху сто хиляди долара, разхвърляни из гаража.
Финли докара на заден ход бентлито до гаража. С ритници събрах парите на куп и се заех да ги тъпча обратно. Кашонът не ги побра. Сноповете и пачките се бяха разпаднали. Сега имах работа с безформена камара от отделни банкноти. Изправих кашона и взех да мачкам с всичка сила, но разбрах, че е невъзможно. На пода лежаха поне още трийсет бона.
— Да вземем запечатания кашон — предложи Финли. — За останалите пари ще дойдем по-късно.
— Капка в морето — казах аз. — По-добре да ги оставим на старците. Вместо пенсия. Наследство от сина им.
Финли се замисли. Небрежно сви рамене. Парите се въргаляха като боклук. Бяха толкова много, че изобщо не правеха впечатление.
— Добре — каза той.
Издърпахме запечатания кашон на светло. Натоварихме го в багажника. Не беше лесно. Оказа се много тежък. Сто хиляди долара правят около сто килограма. Постояхме задъхани. После Финли заключи гаража. Другите сто бона останаха вътре.
— Ще позвъня на Пикар — каза той.
Влезе в къщата на старците да използва телефона. Аз се подпрях на колата и с наслада обърнах лице към слънчевите лъчи. След две минути Финли се върна.
— Вика ни в кабинета си. Да обсъдим положението.
Потеглихме към центъра по лабиринт от тесни, нечисти улички. Финли въртеше усърдно големия бакелитов волан.
— Добре — рече той. — Доказа ми. А сега кажи как се сети.
Завъртях се към него.
— Исках да проверя списъка на Джо. Нали разбираш, какво е написано за гаража на Столърови. Списъкът обаче беше престоял в хлорирана вода. От текста нямаше и следа.
Той ме погледна.
— Значи това те подсети?
Поклатих глава.
— Не, открих го в сенатския доклад. Там накратко се споменаваха два случая. Единият в Богота преди доста години. Другият в Ливан. И в двата случая са избелвали истински доларови банкноти, за да печатат върху тях.
Финли пресече на червено. Погледна ме.
— Значи не го е измислил Клайнър?
— Не е — кимнах аз. — Само че онези са действали съвсем на дребно. Кокошкарска работа. Клайнър е организирал всичко в огромни мащаби. Цяла индустрия. Той е истински Хенри Форд сред фалшификаторите. Форд не е измислил автомобила, нали? Но е създал конвейера и серийното производство.
На следващия светофар Финли спря. Отсреща минаваха коли.
— Значи го е имало в доклада — каза той. — Тогава как не са се сетили Бартоломю и Келстийн? Нали сами са писали проклетата книга?
— Мисля, че Бартоломю е разбрал — отвърнах аз. — Проумял е най-после. Не е било толкова лесно да си спомни. Докладът е много голям. Хиляди страници, писани преди години. А избелването едва се споменава сред безброй други подробности. Пък и става дума за съвсем дребни операции. Не могат да се мерят с мащабите на Клайнър. Тъй че недей да виниш Бартоломю и Келстийн. Старци, какво да ги правиш. Нямат въображение.
Финли сви рамене. Спря в забранена зона до един пожарен кран.