Задната гума се спука на трийсет километра от Огъста. Минаваше седем и половина, наоколо беше тъмно. Усетихме как кормилото избуча и колата почна да криволичи.
— Мамка му — рекох аз. — Гумата.
— Спри — заповяда Пикар.
Отбих настрани. Другата кола спря зад нас. Излязохме и четиримата. Вятърът откъм изток се бе засилил. Потръпнах и отворих багажника. Взех якето и го облякох, уж заради студа.
— Резервната гума е отдолу — казах аз на Пикар. — Ще ми помогнеш ли да извадя тоя кашон?
Пикар пристъпи до мен и огледа кашона.
— Май не сме подпалили каквото трябва — рече той и се разсмя.
Заедно издърпахме тежкия кашон и го сложихме до платното. После Пикар извади револвера и го насочи към мен. Огромното му сако плющеше от вятъра. Повика латиноамериканците и им нареди да свършат работата. Те намериха крик и тръбен ключ. Вдигнаха колата и развинтиха гайките. Свалиха колелото. После наместиха резервното. Грижливо го завинтиха. Аз стоях до кашона, зъзнех и се свивах в якето. Бях пъхнал ръце в джобовете, подскачах от крак на крак и се преструвах, че умирам от студ.
Изчаках, докато Пикар отиде да провери дали болтовете са завинтени както трябва. Той напъна с ключа и чух как металът изскърца. Щракнах автоматичния нож, пристъпих и срязах кашона отстрани. После отгоре. После от другата страна. Преди Пикар да надигне револвера, кашонът се разпадна на две, вятърът подхвана сто хиляди еднодоларови банкноти и ги пръсна като виелица над цялата магистрала.
С един скок прелетях над ниския бетонен парапет и се търкулнах по насипа. Измъкнах пустинния орел. Докато онзи с шлифера прескачаше парапета, стрелях по него, но не бях точен и само му откъснах крака. Зад него зърнах как някакъв камион, облепен в банкноти, изхвръква от пътя и размазва невзрачната кола. Пикар подскачаше към парапета сред вихъра от пари. Чух скърцане на спирачки — колите по магистралата се мъчеха да заобиколят катастрофата. Претърколих се, вдигнах револвера и застрелях втория латиноамериканец. Куршумът го улучи право в гърдите и той рухна. Онзи с шлифера пищеше и се търкаляше по насипа. С едната ръка стискаше остатъците от крака си, с другата се мъчеше да извади пистолета. Стрелях за трети път и го улучих в главата. Видях как Пикар се цели в мен. Вятърът виеше и колите вече задръстваха магистралата. Шофьорите излизаха, тичаха, грабеха летящите пари. Настана хаос.
— Не стреляй, Пикар — извиках аз. — Убиеш ли ме, няма как да намериш Хъбъл.
Той знаеше това. И знаеше, че с него е свършено, ако не доведе Хъбъл. Клайнър не търпеше неудачници. Стоеше и се целеше в главата ми. Но не натисна спусъка. Изтичах нагоре по насипа и заобиколих колата. За да не е под обстрел, Пикар трябваше да отстъпи към платното.
— И ти не стреляй — изкрещя той. — Само аз мога да спася онази жена. Гарантирам ти. Хич не се заблуждавай.
— Знам, Пикар — викнах аз. — Вярвам ти. Няма да стрелям. А ти ще стреляш ли?
Той поклати глава над дулото на револвера.
— Няма да стрелям, Ричър.
Положението изглеждаше безизходно. Готови за стрелба, двамата обикаляхме около бентлито и взаимно се уверявахме, че няма да стреляме.
Той говореше истината. Но аз лъжех. Изчаках да застане с гръб към смачканата кола, а аз да бъда до бентлито. После натиснах спусъка. Куршумът четирийсет и четвърти калибър отхвърли грамадното му туловище върху смачканите ламарини. Не си направих труда да стрелям повторно. Затръшнах багажника и скочих зад волана. Включих двигателя и натиснах педала. Навлязох в платното и подкарах на зигзаг сред вихъра от пари и тичащи хора. Понесох се с пълна скорост на изток.
Още трийсет километра. Взех ги за двайсет минути. Едва си поемах дъх и цял се тресях от прилива на адреналин. Наложих си да дишам дълбоко. После изревах от възторг. Закрещях с всичка сила. Пикар отпадаше от играта.
31
Когато навлязох в предградията на Огъста, вече бе паднала нощ. Щом високите сгради наоколо взеха да се сгъстяват, аз отбих от магистралата. Подкарах по градските улици и спрях при първия срещнат мотел. Заключих бентлито и изтичах в канцеларията. Спрях пред бюрото. Дежурният вдигна глава.
— Имате ли стаи? — запитах аз.
— Трийсет и шест долара.
— А телефон в стаята?
— Естествено — рече той. — Климатик и кабелна телевизия.