— Докато в долината ставаше всичко това, Дороти и Сам уредиха преместването си от Консет в Шефилд — през същата седмица, когато аз трябваше да изчезна, за да не могат новите съседи да разберат, че аз не съм тяхната Дженис. През 1963-а това не беше никак трудно. — Алисън помълча за миг, сякаш търсеше в мислите си следващата глава от трагичния си разказ.
— Славните времена, когато още нямаше безработица — измърмори Томи.
— Точно така. Чичо Сам беше опитен работник и нямаше никакви проблеми да си намери работа на друго място. А на времето жилището си вървеше заедно с назначението — каза Алисън. — Денят беше определен. Сам ме чакаше с ленд роувъра си до методисткия параклис. Откара ме в Шефилд и аз заживях при тях. На съседите обясниха, че съм карала туберкулоза, и затова трябва да седя у дома под карантина, докато не се възстановя напълно — така никой не разбра за бременността. След някой и друг месец Дороти започна да си слага възглавница отпред, за да я мислят за бременна.
Алисън затвори очи и лицето й се сгърчи от болка.
— Беше толкова тежко — очите й срещнаха очите на Катрин. Катрин първа отклони погледа си. — Загубих всичко — семейството си, приятелите си, дома си, бъдещето си. Загубих Скардейл. С тялото ми ставаше нещо странно и аз го мразех. Мама дори не можеше да дойде на гости до края на процеса, защото не бе споменавала някакво семейство Уейнрайт пред полицията, а щеше да се наложи да обяснява къде отива. Дороти и Сам наистина бяха много добри с мен, но това никога не можеше да замени всичко, което загубих. Набиваха в главата ми, че трябва да изтърпя заради останалите деца от Скардейл; че го правим, за да не може Хокин никога вече да причини на друго дете това, което бе причинил на мен.
— Имало е някаква логика, предполагам — каза безизразно Катрин.
Алисън отпи още малко чай и каза предизвикателно:
— Не се срамувам от това, което направихме.
Томи и Катрин не отговориха.
Алисън от ново отметна косата си и продължи:
— Хелън се роди в моята спалня, през един юнски следобед, само две седмици, преди да започне процесът срещу онзи мръсник Хокин. Сам я записа като тяхно дете и тя израсна така — убедена, че аз съм голямата й сестра, а Дороти — майка й. Минаха няколко години и аз си намерих работа в една кантора. — За първи път тази сутрин на лицето й се появи крива усмивка. — При това юридическа кантора, представете си. Човек би си казал, че би трябвало да ми е дошло до гуша от правосъдието. Ходех на вечерно училище, за да наваксам пропуснатото. После завърших Открития университет. Преминах обучение по работна психология и си намерих работа. И всеки път, когато успеех да се справя с някое предизвикателство, имах чувството, че плюя в лицето на онзи мръсник. И все не ми се струваше достатъчно.
Когато обесиха Хокин, истинската ми майка дойде да живее с нас. Бях щастлива, защото наистина имах нужда от нея. Тя не пожела да се върне в Скардейл, затова основа тръст, който се занимаваше с делата й. Но запази имението, защото знаеше, че един ден ще поискам да се върна. Пред Хелън изобщо не се говореше за връзката ни със Скардейл. Тя мисли до ден-днешен, че Рут и мъжът й са живели някъде близо до Шефилд. Рут й обясни, че са кремирали Рой, затова няма гроб, който да посещава. Хелън нито за миг не се усъмни.
Когато майка ми почина, имението стана собственост на Дороти с уговорката, че ще бъде наследено от мен и Хелън — така и стана, когато Дороти почина. Хелън мисли, че съм се побъркала, щом искам да живея на такова затънтено място. Но това е моят дом, и той ми липсваше толкова дълги години. Иска ми се сега да му се порадвам.
Тя се взря в чашата си.
— Сега вече знаете всичко.
Катрин се намръщи. Знаеше, че би трябвало да иска да зададе безброй въпроси, а не можеше да се сети за нито един.
— И всеки път, когато поглеждаш Хелън, сигурно имаш чувството, че те гледа той — каза Томи.
Алисън стисна зъби така, че мускулите около челюстта й изпъкнаха.
— Когато беше малка, приликата не беше толкова явна — каза тя накрая. — А после, когато порасна и наистина започна да прилича на него, бях разбрала, че това може дори да ми бъде от помощ. Това копеле унищожи детството ми, лиши ме от семейство и приятели. Би ме убил, ако бе разбрал, че съм бременна — в това съм убедена. Той беше силният, аз бях слабата. Затова не пожелах да забравя как подпомогнах нещата да се обърнат. Вярвайте ми, да вземеш живота си в собствените си ръце дава страхотно усещане за власт. Точно това направих. Но много по-лесно е да загубиш контрол върху живота си, отколкото да го придобиеш. Затова се постарах да не ставам самодоволна, никога да не забравям миналото си. Привикнах да се радвам на Хелън, защото тя постоянно ми припомняше, че успяхме да отвърнем на удара с удар, да се противопоставим на човека, който се бе опитал да ни отнеме всичко — каза тя развълнувано. Помълча и после продължи почти учудено: — И знаете ли, тя изобщо не е наследила нищо от него. Наследила е силата и добротата на майка ми, като че ли всички нейни качества са прескочили едно поколение и са отишли у Хелън.