Джон Грей
Мъжете са от Марс, жените — от Венера
Психология на отношенията между мъжа и жената
Предговор
Една седмица след раждането на дъщеря ни Лорън жена ми Бони и аз бяхме напълно изтощени. Лорън ни будеше всяка нощ. Бони имаше разкъсвания от раждането и вземаше обезболяващи хапчета. Едва ходеше. Пет дни останах вкъщи, за да й помагам, и след това тръгнах отново на работа. Тя изглеждаше по-добре.
Докато съм бил на работа, хапчетата й се свършили. Вместо да ми се обади в службата, тя помолила един от братята ми, който случайно се отбил у нас, да отиде и да й купи. Брат ми обаче не се върнал. През целия ден Бони имала болки, а трябвало да се грижи и за бебето.
Нямах представа, че е прекарала толкова ужасен ден. Когато се върнах вкъщи, я заварих много разстроена. Изтълкувах погрешно състоянието й и сметнах, че за всичка обвинява мен.
— Цял ден имам болки — каза тя. — Хапчетата ми се свършиха. Не можех да мръдна от леглото, но кой го е грижа за това!
— Защо не ми се обади? — опитах да се защитя аз.
— Помолих брат ти, но той е забравил. Чаках го цял ден. Какво можех да направя? Едва ходя. Чувствам се толкова изоставена!
Тук вече не издържах. И моите нерви бяха изопнати докрай. Ядосах се, че не ми се беше обадила. Бях бесен, че ме обвинява, след като дори не знаех, че е била толкова зле. Разменихме си няколко остри думи и аз тръгнах към вратата. Бях уморен, раздразнителен и не ми се слушаше повече. И двамата бяхме напълно изчерпани.
Тогава стана нещо, което щеше да промени живота ми.
— Моля те, не излизай — каза Бони. — Точно сега имам най-голяма нужда от теб. Боли ме. Не съм спала няколко нощи. Моля те, изслушай ме.
Спрях, за да чуя това, което искаше да ми каже.
— Джон Грей, ти си приятел само за добри времена. Докато съм сладката, любвеобилна Бони, ти си тук с мен, но щом престана да съм такава — ти си отиваш.
Тя спря за момент и очите й се насълзиха. Вече с променен глас каза:
— Сега имам болки. Нищо не мога да ти дам. Но имам най-голяма нужда от теб. Моля те, ела и ме прегърни. Не казвай нищо. Просто искам да почувствам как ръцете ти ме обгръщат. Моля те, не си отивай.
Приближих се мълчаливо и я прегърнах. Тя се разрида в ръцете ми. След малко ми благодари, че съм останал. Каза ми, че просто е искала да я прегърна.
В този момент започнах да разбирам истинския смисъл на безкористната любов. Винаги съм мислил, че съм обичлив човек. Но Бони беше права. Бях приятел само за добри времена. Докато беше щастлива и мила, отвръщах й с любов. Но щом бе нещастна или разстроена, чувствах, че ме обвинява, и започвах да споря или се затварях в себе си.
Този ден за първи път не я оставих сама. Останах и беше чудесно. Успях да й се посветя в момент, когато наистина се нуждаеше от мен. Чувствах, че това е може би истинската любов. Грижата за другия. Вярата в нашата любов. Присъствието ми, когато тя има нужда от мен. Учудвах се колко лесно ми беше да й помогна, след като ми показа как да го направя.
Как бях пропуснал това? Бони просто искаше да бъда с нея и да я прегърна. Друга жена би разбрала инстинктивно от какво се нуждае Бони. Но като мъж не си давах сметка, че докосването, прегръдката и изслушването бяха толкова важни за нея.
След като разбрах всичко това, започнах да се държа с жена си по различен начин. Никога преди това не бих повярвал, че можем толкова лесно да решим конфликтите си.
При предишните ми връзки трудностите ме правеха безразличен и студен просто защото не знаех какво да направя. В резултат на това първият ми брак бе много болезнен и труден. Случката с Бони ми показа как мога да променя нещата.
Така ме обхвана вдъхновението да осъществя едно седемгодишно изследване, което ми помогна да развия прозренията си за мъжете и жените в тази книга. След като разбрах по какво се различават мъжете и жените в съвсем практичен и конкретен смисъл, започнах да осъзнавам, че е било съвсем ненужно да превръщам брака си в борба. С това ново съзнание, че сме различни, Бони и аз започнахме да общуваме значително по-добре и да се радваме много повече един на друг. Като признавахме и изучавахме различията помежду си, ние откривахме нови начини да подобрим взаимоотношенията си. Научихме за себе си неща, които родителите ни не са знаели и следователно не са могли да ни научат на тях. Когато започнах да споделям тези прозрения с участниците в семинарите си, техните взаимоотношения също започнаха да се обогатяват. Буквално хиляди хора, които идваха на моите семинари в почивните дни от седмицата, чувстваха още на другия ден драматична промяна във взаимоотношенията си.
Вече седем години отделни участници в моите семинари, както и двойки продължават да ми пишат за постигнатите от тях положителни резултати получавам снимки на щастливи семейства с децата им и благодарствени писма, че съм спасил брака им. В действителност любовта бе спасила брака им, но те щяха да се разведат, ако не бяха опознали по-задълбочено другия пол.