— Здравейте, момичета! — бодро поздрави току-що влязлата Сузи. Тя захвърли небрежно чантичката „Прада“ и свали роклята си от закачалката. Действаше със замах, почти мълниеносно (това бяха нейните „специални ефекти“).
— Клариса, скъпа, чух, че предбрачният ти договор бил десет страници — думите се сипеха от устата й като ситни капчици живак.
Клариса й отправи най-смразяващия си поглед.
— Кого виждат очите ми? — пропя Грейви. — Круела де Вил2 се появи.
— Няма да има предбрачен договор, скъпа — отвърна в същия тон Клариса. — Разполагаш с лъжлива информация.
— О, нима? — Сузи завъртя тъничкото си като змиорка тяло пред огледалото. Малката черна рокля й стоеше безупречно.
— В наши дни всички подписват предбрачен договор — забеляза Джени. — Включително и хора, които наистина се обичат.
— Доста безлична дрешка… — сви устни Сузи.
— Проблемът не е в роклята, скъпа — усмихна се Грейви, — а в това, че няма какво да покажеш под нея. Плоска си като дъска.
Така беше.
— Казах вече — предбрачен договор няма да има — повтори Клариса.
— Странно — процеди Сузи.
— Дами, искате ли да се обзаложим? — изведнъж предложи Грейви.
— Залагам нова-новеничка чанта на Вюитон, модел 1995, за Сузи — включи се в разговора Поло, която идваше от поредната серия инжекции с ембрионални прасешки клетки (нещо във връзка с кожно раздразнение — Клариса вече не смееше да пита).
— Чакайте малко, какво значи модел 1995 — да не сме на автомобилна разпродажба? — намеси се Грейви.
— Аз пък залагам шал на Версаче от миналогодишната лятна колекция за Клариса — веднага се обади Джени.
— Искаш да кажеш не шал, а парео — уточни Поло и се разкашля.
Което не учуди никого.
— Хайде, момичета, не се стискайте — подкани ги Грейви. Това се казваше истинска приятелка. — Няма ли кой да прежали калъф за очила например?
— А ти какво залагаш? — попита Джени (не заядливо, а просто от любопитство).
— Грейви, ако ще се включваш в залагането, да те предупредя, че не се интересувам от бижутерията ти — подхвърли Сузи. — Нося само маркови изделия. Известни имена.
— Имена ли искаш? Знам едно, което много би ти подхождало — изгледа я Грейви. — Започва с „к“…
— Хайде, Александра, ако ще залагаш, залагай. Нямам търпение да чуя какво ще спечеля — подкачи я Поло.
— Е, добре. Годината е… — Грейви замълча драматично — … 1994. Визията…
— Животинска окраска! — изпищя възбудено Поло.
— Точно така. За бога, ще ме оставиш ли да довърша? Дизайнерът е…
— Долче!
— Валентино — изгледа я с присвити вежди Грейви.
Никой не се осмели да промълви и дума. Знаеха роклята, за която ставаше въпрос, и съзнаваха значимостта на момента. Представете си най-фината италианска естествена коприна, която се спуска от едното рамо и пада чак до земята на леки, ефирни гънки. Клариса беше обличала този разкош веднъж — имаше чувството, че се е гмурнала във вана с хладко мляко — изпита неописуема наслада.
Всяка една от тях си беше мечтала за роклята със зеброва окраска. Но дори да я притежаваха… такава рокля заслужаваше да бъде носена на специално място, облечена заради специален човек.
Момичетата въздъхнаха.
Естествено, Злата Сузи първа наруши тържествеността на момента.
— Да не си бременна? — обърна се тя към Клариса.
Клариса се усмихна. Въпросът не я засегна, дори напротив — почувства се поласкана. Очевидно дори Сузи не се съмняваше във възможностите й.
Оставаше само да оправдае доверието им.
— Ще спечеля тази рокля — прошепна Поло на Грейви. — Пожелах я още в мига, в който я видях. Малко оставаше да я открадна.
— Е, момичета — изкашля се Сузи. (Тя никога не падаше по гръб.) — Добрата новина е, че при създалите се обстоятелства Саймън Ингланд се оказва свободен. И смятам да си опитам късмета. Някой да има нещо против?
— Имаш благословията ми — усмихна се Клариса, въпреки че й идеше да изскърца със зъби.
Сузи все пак беше успяла да нанесе удара си.
Докато търкаше плочките в банята (модел „испанска амфора“, подарък, който беше изврънкала от баща си за „двайсет и осмия си“ рожден ден), Клариса си представяше как Сузи е застигната от ужасяваща мъчителна смърт… да речем, удавяне. Дали обаче това щеше да бъде достатъчно възмездие?