Настя дори не забеляза как се бе приближил усмихнатият Коротков, понесъл в едната ръка плика с вещите на Баглюк, а в другата — голямо парче торта в картонена чинийка.
— Какво е това? — изумено проточи той, като видя чашата.
— Беше кафе, сега е празна чаша.
— И откъде?
— Ами ей оттам — тя посочи вратата под табелата, — от някой си Смирнов. Почакай секунда, ще им отнеса чашата.
— Чакай, стой си, аз ще им я отнеса.
Юра хвърли плика на задната седалка, взе от Настя празната чаша, като й пъхна в замяна чинийката с тортата, и тръгна към заведението. Върна се след десетина минути, при това усмивката на лицето му бе станала още по-широка.
— Колко им плати? — попита той, като се качи в колата.
— Трийсетачка. Капиталистически акули, дявол да ги вземе!
— На, дръж си рестото. — Той хвърли на коленете й две банкноти — десет и пет хиляди.
— Какво им стана? Съвестта ли ги е загризала?
— Хайде де, ти пък се размечта! — промърмори Коротков. — Уплашиха се. Като видяха, че аз нося чашата, попитаха каква ще да е тази принцеса, на която кафето трябва да се поднася в колата, а пък някакъв слуга връща чашите вместо нея. Обясних им, след което те изведнъж си спомниха, че ти дължат ресто.
— И коя съм аз според теб?
— Престидижитатор.3
— Какво?!
— Аха. Личен престидижитатор на началника на градската данъчна полиция. Охо-о! Глътнаха го и не се задавиха. Откъде да знаят, че престидижитаторите работят в цирка и в естрадата, а не в данъчната полиция. Невежи. Защото като си личен, това пък съвсем ги довършва. То е нещо като таен съветник, нали разбираш?
Настя избухна в смях и за минути забрави за лошото си настроение. Успяха да изминат няколко квартала и тя едва тогава се усети:
— А къде всъщност ме караш?
— В редакцията, където работеше Баглюк. Искам да поговоря с колегите му и да ги питам с кого се е напил, преди да стане катастрофата. Защо, други планове ли имаш?
— Други. От самото начало плановете ми бяха други, но като пълна глупачка се помъкнах с тебе в автоинспекцията, защото ти не ме остави да гъкна с твоите обширни планове за кръвно отмъщение на Господаря, нямах никакви сили да се съпротивлявам на натиска ти.
— Ася, не бъди лоша! Двамата е по-весело, още повече че сме с кола, какво като е таратайка! Хайде първо да отидем заедно в редакцията, а после ще поемем по твоите задачи.
— Слушай, твоите планове за мъст ти отнемат здравия разум. Какво ще отчетем довечера пред Господаря? Той какъв план ти е утвърдил за днес?
— Абе какво ми пука какъв план ми е утвърдил! — ядоса се Коротков. — Ще го избудалкам нещо, което препоръчвам и на теб. Та той и без това не проверява изпълненото, не си ли забелязала? За Господаря най-важното е слугите навреме да се отчетат, да се поклонят и да го уважат. Сиреч не са забравили, че имат господар.
— Внимавай, ще си изпатиш! — предупреди го Настя.
Но дълбоко в душата си разбираше, че Юра е прав. Мелник наистина не проверява, пък и няма такава възможност. Всичките му сутрешни и вечерни доклади не са нищо повече от една дисциплинарна мярка по отношение на „крайно разхайтените подчинени“, на които предишният началник е дал прекалено голяма свобода. Тя инстинктивно усещаше, че решението да придружи Юра до редакцията ще бъде правилно, дори само защото ще може да си разтовари нервите, опънати от вида на бутилката със защрихования етикет. Те ще научат с кого е пил Баглюк, ще намерят този човек, ще поговорят с него и всяко нещо ще си дойде на мястото. Тогава Настя ще може повече да не мисли къде е виждала точно такъв защрихован етикет на бутилка. Да не мисли и да не се страхува. Но защо толкова се страхуваше, защо й беше толкова неприятно да мисли за това?
Евгений Паригин винаги бе смятал, че работи честно. То се знае, ако оставим настрана въпроса по какъв начин печели парите си, а говорим само, че ги печели именно с работа. Тоест получава ги за изпълнена конкретна работа, в която са били вложени неговият труд, умение, опит и фантазия. Нито веднъж в живота си той не бе получавал нито копейка „просто така“, заради черните си очи. В началото смяташе да се сдобие и с парите за Лолита с работа. Но поръчката се провали, и то не по негова вина. И в близко време не се очакваха други поръчки. А парите му трябваха, и то спешно.
3
Фокусник, специализирал се във фокуси, основаващи се на ловкост на ръцете, без други технически средства. — Б.р.