— Тапетите са отвратителни! — безапелационно заяви тя. — Первазите са криви, впрочем стените — също. Изравнявали са ги през куп за грош, то се вижда с просто око. Паркетът е… нямам думи. Струва ми се дори, че не е залепен с нищо, просто е подреден върху цимента. Санитарният фаянс трябва да се смени веднага и същевременно да се направи връзката за пералнята. От прозорците духа, ще бъде адски студено, така че ще трябва да сложим алуминиева дограма. С една дума, Стасов, ние няма да се нанесем тук, докато не оправим всичко.
— Интересно, а какво ли ще каже Таня? — изрази съмнение Стасов.
Татяна не присъстваше на този разговор, тя работеше като следовател и се прибираше късно.
— Таня ще каже каквото трябва — увери го Ирочка. — Между другото след половин година ще ви се роди дете, така че трябва да променим разпределението на стаите с оглед на това.
Владислав се опита да възрази, че нито той, нито Татяна имат време да се занимават с това, работният ден и на двамата е плътно зает, но Ира пресече из корен напъните му да окаже съпротива.
— Аз сама ще се занимавам с апартамента — заяви тя. — Нали не ходя на работа.
Последният аргумент на Стасов бяха парите. Ако направят ремонт, за какъвто настоява Ирочка, ще останат без копейка.
— И какво от това? — възрази младата жена. — За какво са ти пари, когато имаш прекрасен апартамент, обзаведен с всичко необходимо? Ще спечелите нови. Таня ще напише още една-две книжки и готово.
Стасов не споделяше оптимизма й. Едно беше, когато Татяна живееше и работеше в Петербург, свикнала да споделя живота си само с Ира, която доброволно бе поела функциите на икономка и домашна помощница. И съвсем друго — когато вече живее в Москва и скоро ще има новородено на ръце, а Ирочка ще трябва да се грижи не само за себе си и за Татяна, както преди, а и за Стасов, и за детето. Докато в Питер Татяна успяваше да съчинява и издава по три-четири книги годишно, което всъщност им даде възможност да купят новия апартамент, то живеейки в Москва, подобна перспектива едва ли би могла да се смята за възможна.
За негово учудване Татяна не влезе в спор с Ирочка, макар че не изрази и възторг. Просто безразлично махна с ръка и каза:
— Прави каквото искаш и не ме търси за нищо. Аз не мога да се занимавам с това.
Ирочка с ентусиазъм се захвана с виенето на новото семейно гнездо. Намери дизайнер, с когото сключи договор за разработване на проекта, и сега по цели вечери обсъждаше с него по телефона подробностите от извършваните в апартамента работи. Стасов не разбираше и половината от това, което чуваше. При цялото си желание той не можеше да си представи защо се прави допълнително армиране от двете страни с мрежи от арматура, какво значи сложна конструктивна форма на вратите и защо е за предпочитане пералнята да се монтира между мивката и ваната, а не между мивката и вратата. Не знаеше какво е това меандър1, и представа си нямаше защо при обсъждането на кухнята току изплуваше думата балдахин, която му изглеждаше по-подходяща за спалнята.
Най-силно го изумяваше обстоятелството, че към ремонта прояви неочакван и неугасващ интерес неговата обична дъщеря от първия му брак — Лиля, която през март щеше да навърши десет години. Лиля изпитваше слабост към всичко, както се изразяваше самият Стасов, семейно, смяташе, че всички хора трябва да живеят в брак и много се притесняваше, когато татко й, след като се разведе с майка й, дълго не се женеше за леля Таня, която момиченцето обожаваше. Тъй като в понятието семейно влизаше и общото домакинство, в лицето на дъщерята на Стасов неуморната и енергична Ира бързо намери свой съюзник. Майката на Лиля се трудеше в сферата на киното, като обикновено се прибираше след полунощ и често ходеше в командировки. Радваше я това, че има кой да наглежда детето. Стасов беше началник на службата за сигурност в крупно кинообединение, а съпругата му, както знаем, беше следовател… С една дума, докато се усетят, новата система на отношения помежду им се установи окончателно и безвъзвратно. След училище Лиля отиваше в Черьомушки, където я чакаше винаги веселата и любяща леля Ира. Четирийсет минути посвещаваше на уроците и домашните (честно казано, на пълната отличничка и твърде интелигентно за годините си момиче повече време не й беше нужно), след което започваше прекрасният живот, изпълнен с интересни обиколки по магазините, избиране на плочки за банята или на тапети за антрето, посещения на ремонтиращия се апартамент и разговори с работниците, покупки на продукти и тем подобни възхитителни неща. Когато се приберяха вкъщи, Лиля сядаше в кухнята с книга в ръце, получаваше от леля Ира еднолитрова чаша с топло мляко и огромно парче пирог със зеле или с ябълки (Ирочка Милованова беше ненадмината майсторка на всякакви видове пироги) и си седеше тихо, докато се готвеше вечерята за татко й и леля Таня. На няколко пъти Ирочка се опита да приобщи Лиля към кулинарната практика, но скоро разбра, че момичето предпочита да се задоволява със сухоежбина, но да не жертва четенето. То „гълташе“ книгите една след друга.