– Няма страшно – каза тя. – Конвулсиите му са леки. Скоро ще е по-добре. Дадох му силна, но безопасна доза седатив. Ето, виж!
Тя му подаде спринцовката и Дан я взе, макар да не разбираше каквото доказва това.
– Защо ми я даваш?
Ракел се изправи и застана до едрия мъж, който още носеше връхни дрехи – синьо ватирано яке и зимни ботуши – и се усмихваше нервно и подкупващо, точно като Ракел. На Дан му хрумна ужасна мисъл.
– Искаш отпечатъците ми да са по нея ли? – попита той и пусна спринцовката на земята.
– Спокойно, Даниел. Чуй ме.
– Защо да те слушам?
Той извади телефона си, трябваше да повика линейка. Само че мъжът грубо го спря. Дан се паникьосваше все повече. Да не би да искаха да убият Лео? Възможно ли беше изобщо? Парализиращ страх заби нокти в тялото му. До него Лео дишаше тежко и изглеждаше, сякаш наистина умира. Дан изкрещя право в свръхчувствителното му ухо.
– Бори се! Ще се справиш!
И Лео действително реагира. Челото му се набръчка. Той стисна зъби и лицето му възвърна малко от цвета си. Но беше само временно. След миг отново пребледня и изглежда пак не му достигаше въздух. Дан се обърна към Ракел Грейс.
– Спаси го, по дяволите! Нали си лекар. Не искаш да го убиеш, нали? Или искаш?
– Не, не, какво говориш? Естествено, че не. Скоро ще е на крака, ще видиш. Отмести се и ще го свестя – отвърна тя.
Щом видя колко решително Ракел пристъпва и взима чантата си, Дан нямаше друг избор, освен да ѝ се довери. Това показваше колко е отчаян. Хвана ръката на брат си, надявайки се, че човекът, който му бе инжектирал отрова, ще го спаси.
Ракел Грейс съзнаваше, че е от жизненоважно значение да се държи като лекар и да излъчва увереност. Ето защо потисна импулса да запуши дихателните пътища на Лео и да ускори целия процес. Вместо това приготви спринцовка с физостигмин, вдигна ръкава на пуловера му и заби иглата във вената на ръката му. Състоянието му мигновено се подобри, макар че Лео продължаваше да е сериозно замаян. Ракел усети – и това беше най-важното, – че си е възвърнала малко от доверието на Даниел.
– Сега ще се оправи ли? – попита той.
– Ще се оправи – потвърди Ракел и продължи да говори.
Импровизираше, разбира се. Но можеше да се уповава на кризисната стратегия за Лео Манхеймер, която бе разработена още отдавна и включваше Ивар Йогрен. Ивар беше научил логин данните на Лео във фирмата и от негово име, или по-скоро чрез представители, беше направил редица нелегални транзакции на пазарите за опции и акции. Транзакциите бяха събрани в папка, която можеше да вкара Лео в затвора и да съсипе социалното и професионалното му реноме. Тези данни вече бяха използвани срещу него, против волята на Ракел. Благодарение на тях Ивар спечели Маделейн Бард, от което Ракел определено не беше във възторг. Личното ѝ мнение беше, че Ивар Йогрен е глупак. Но тя трябваше да се примири с това, защото имаше нужда от него и от данните, за да може да притисне Лео, ако той научи нещо и реши да я изоб личи.
– Даниел – каза тя. – Сега ме чуй, трябва да ти кажа нещо важно. По-важно от всичко, което чу досега.
Той я погледна така умолително и отчаяно, че ѝ вдъх на увереност. Тя заговори едновременно меко и строго, като лекар, който съобщава важна информация.
– Лео е свършен. Боли ме да го кажа, но е така. Търгувал е с вътрешна информация и е направил нелегални транзакции. Ще го пипнат.
– А? За какво говориш?
Ракел видя, че Дан не възприема думите ѝ. Просто милваше брат си по косата и повтаряше, че всичко ще е наред. Останалото бяха празни приказки. Това подразни Ракел и тя продължи по-остро:
– Казах да ме слушаш. Лео не е такъв, какъвто си мислиш. Той е мошеник. Имаме доказателства. Лео си служи с измама и ще влезе в затвора.
Даниел я гледаше объркано.
– Защо му е да го прави, по дяволите? Парите дори не го интересуват.
– Тук бъркаш.
– Така ли? Та той искаше да ми даде половината от притежанията си, просто така.
Той направи жест с ръка и Ракел прехапа устна. Тази информация не ѝ се понрави.
– Защо да се задоволяваш само с половината?
– Не искам нищо. Искам само...
Той млъкна. Бе разбрал, а може би не. Но във всеки случай подозираше нещо. Паниката се завърна в очите му. Ракел очакваше да се стигне до нов изблик, може би дори до насилие. Погледна към Бенямин, за да се увери, че е готов. Но нищо не се случи. Даниел просто наблюдаваше Лео напрегнато.