– Благодаря, че се съгласи да се срещнем, беше много отзивчиво от твоя страна – каза той.
– Отзивчиво? Просто ме е страх. Това, което си казал на Лота, звучи откачено.
Микаел я помоли да не съди предварително. Посъветва я първо да се успокои и да диша по-спокойно.
Извади бутилките розе от чантата и ги остави на кръглата дъбова маса до отворения прозорец.
– Опасявам се, че вече не са особено студени – каза той.
– Случвали са ми се и по-лоши неща.
Тя отиде до банята и взе две чаши „Дуралекс“, които остави на масата.
– Искаш да си трезвен и мъдър, или ще пиеш с мен?
– Зависи ти как ще се чувстваш по-комфортно – отговори той.
– Всички пияници искат компания, така че ще пиеш. Приеми го като журналистическа стратегия.
Тя му наля до ръба на чашата и Микаел отпи голяма глътка, за да покаже, че е сериозен. Погледна към прозореца и замръкващото небе навън.
– Първо искам да ти гарантирам, че... – започна той.
– Не гарантирай нищо – прекъсна го тя. – Не можеш, а и не са ми притрябвали засукани приказки за защита на източниците. Ще ти кажа каквото имам да ти казвам, защото не искам да мълча повече.
Тя пресуши чашата си и го погледна в очите. Беше очарователна по някакъв особен начин. Излъчваше нещо безразсъдно и същевременно привлекателно, внушаваше усещане за свобода.
– Добре, разбирам и съжалявам, ако съм те притеснил. Да започваме ли?
Тя кимна и Микаел извади диктофона си и го включи.
– Разбира се, чувал си за Държавния институт за расова биология – каза тя.
– Божичко, да – отвърна той. – Отвратителна институция.
– Вярно, но можеш да се успокоиш, господин звезден репортер, не е толкова вълнуващо, колкото звучи. В Швеция вече трудно можеш да намериш стари расови биолози, а институтът бил закрит още през 1958-а, както може би знаеш. Споменавам го просто защото има връзка, приемственост. Първоначално обаче не знаех за това. Когато започнах работа в Регистъра, смятах, че просто ще работя с надарени деца. Всъщност...
Тя отпи от чашата си.
– ...не знам как да започна.
– Просто говори – каза той. – Все ще се ориентираме някак.
Тя си наля още розе, запали една цигара „Голоаз“ и я погледна развеселено.
– Тук е забранено да се пуши – каза тя. – А тази история би могла да започне именно така, с пушене – и с подозрението, че то може да е вредно. Още през петдесетте години е имало учени, които твърдели, че пушенето може да предизвика рак на белия дроб. Представяш ли си?
– Невероятно!
– Наистина, и както се досещаш, това мнение било посрещнато с яростна съпротива. Вярно, казали хората: пушачите може и да заболяват често от рак на белите дробове, но не е задължително причината да е тютюнът. Спокойно би могло да се дължи и на това, че ядат много зеленчуци. Нямало доказателства. Популярен лозунг от онова време бил Лекарите пушат „Камел“. Хъмфри Богарт и Лорън Бекол били издигнати като сериозни аргументи в подкрепа на това колко е готино да се пуши. И все пак... подозрението се загнездило в умовете на хората, а това не е малко. Британското министерство на здравеопазването открило, че смъртността от рак на белия дроб се е увеличила петнайсет пъти за две десетилетия, а група лекари от Каролинския институт в Стокхолм решили да проучат въпроса с помощта на близнаци. Със своето идентично ДНК те са идеален обект за изследвания. За две години бил съставен регистър, включващ повече от единайсет хиляди близнаци. Те били интервюирани относно упот ребата на цигари и алкохол и резултатите допринесли значително за тъжното прозрение, че в крайна сметка не е толкова хубаво да се пие и пуши.
Хилда се засмя тъжно, дръпна дълбоко от цигарата си и довърши още една чаша от топлото розе.
– Но не се спряло дотам – продължи тя. – Регистърът бивал допълван. Появявали се още близнаци, включително такива, които не живеели заедно. През трийсетте години няколкостотин близнаци в Швеция били разделени при раждането, най-вече поради бедност. Много от тях се срещнали с братята или сестрите си чак след като пораснали. Те представлявали безценен научен материал и изследователите започнали да проучват не само нови болести и техните причини, ами си задали и класическия въпрос: кое е това, което ни формира? Доколко е наследствеността и доколко средата?
– Чел съм за това – каза Микаел – и знам за Шведския регистър на близнаците. Но тяхната дейност е напълно законна, нали?
– Абсолютно, там се провеждат важни и стойностни изследвания. Просто се опитвам да ти дам по-пълна картина. Докато Регистърът на близнаците се разраствал, Институтът по расова биология си сменил името, станал Институт по медицинска генетика и бил зачислен към университета в Упсала. Последният му директор, Ян Арвид Бьок, от професор по расова биология станал професор по медицинска генетика. Всъщност не било въпрос само на семантика. Господата постепенно започнали да се занимават с нещо, което поне наподобявало наука. Едновремешните измервания на черепи и глупостите за чистотата на шведско-германската раса били изоставени.