— Сигурно името ти е типично южняшко. Нещо от рода на Пети-Сю. Или Беки-Лу?
— Не се казвам така.
— Били-Джо? Мери-Бет?
— Вижте какво, ще поръчвате ли, или няма да поръчвате?
— Кога ти свършва смяната?
— Излизали ли сте някога с келнерка?
— Не, не съм.
— Келнерките работят до среднощ.
— А харесва ли ти да си келнерка? Няма ли да ти е по-приятно да работиш секретарка?
Това отприщи бурен смях сред навлеците, смятащи, че е страхотно да водиш насред препълнения ресторант безсмислени разговори по мобилния телефон.
— Не ми се смейте.
— Не се смеем на теб.
— Скъсваш се от работа, а получаваш някаква мижава заплата. Ето какво е да си келнерка. И се занимаваш с кретени. Но дайте да не говорим за това. — Тя метна на масата листа с менюто. — Помислете малко.
После се отдалечи, а навлекът в костюма се изчерви, ухили се и се опита да се направи на голям мъжкар. Приятелите му навлеци също се засмяха, но не така бурно, както преди.
Тя дойде при мен. Още не знаех как се казва.
— Момченцето защо го няма днес?
— На детска градина е. — Протегнах й ръка. — Хари Силвър.
Тя ме погледа, погледа и се усмихна. Никога не бях виждал такава усмивка. Лицето й сякаш озари заведението. Всичко наоколо грейна.
— Сид Мейсън — отвърна ми жената и се ръкува.
Съвсем леко. Само мъжете ще ти изпотрошат костите, когато се ръкуват с теб. Всъщност само навлеците.
— Радвам се да се запознаем, Хари.
— Като Сид Порочния ли?
— Като Сид Шарис. Сигурно не сте и чували за Сид Шарис.
— В „Копринени чорапи“ танцува заедно с Фред Астер в Париж. Беше с прическа като вашата. Как се казва?
— Китайски венец.
— Китайски венец, значи. Да, Сид Шарис. Знам я. Сигурно е била най-красивата жена на света.
— Същата. — Тя беше възхитена. Личеше си. — Майка ми беше луднала по филмите на „Метро Голдуин Майър“.
Сякаш надзърнах в детството й, видях как, когато е била на десет годинки, седи пред телевизора в тясното жилище, как климатичната инсталация е надута до дупка, а майка й се е захласнала по Фред, който върти във вихрен танц Сид на Левия бряг на Сена. Нищо чудно, че е станала такава романтичка. И е дошла чак в Лондон, само и само да бъде заедно с някой навлек.
— Да ви кажа ли специалитетите на деня? — попита ме жената.
Наистина беше мила и ми се прииска да си поговорим за Хюстън, за музикалните филми на „Метро Голдуин Майър“ и какво се е случило между нея и мъжа, домъкнал я чак в Лондон. Но предпочетох да задържа очите си върху спагетите и да не си отварям много-много устата.
Просто не исках някой от двамата да си помисли, че съм поредният навлек.
Уж Джина си беше тръгнала, а присъствието й се усещаше навсякъде. Къщата беше пълна с нейни дискове, които никога нямаше да слушам (сълзлива соул музика за намерената и изгубената любов), книги, които никога нямаше да чета (жени, които се борят да намерят себе си в свят, пълен с гадни мъже), и дрехи, които никога нямаше да облека (изрязано секси бельо от „Маркс анд Спенсър“).
И Япония. Много книги за Япония. Всички класически текстове, които Джина ми е давала да чета: „Черен дъжд“, „Розовият самурай“, „Босоногата“, „Спомени за свилата и сламата“ и опърпан екземпляр на „Снежната страна“, съшият, който навремето бях изгълтал на един дъх — любовната история, която Джина настоя да съм прочетял, ако съм искал да разбера Япония.
Все нейни вещи, които направо ми късаха сърцето всеки път, щом ги зърнех. Трябваше да ги махна.
Не ми се искаше да ги изхвърлям, но ако някой те напуска, би трябвало да си изнесе и багажа, нали така? Всеки път, щом видех записите на Лутер Вандрос или романите на Маргарет Атуд, или книгите за Хирошима, усещах как — аха — и ще завия от болка. Накрая не издържах.
Джина — мислех си — с нейните блянове за вечна любов и трудно извоювана независимост, Джина, която с лека ръка съвместяваше постфеминистките стоманени мисли на Наоми Улф със сладникавите песнички на Уитни Хюстън.
Да, такава беше моята Джина.
Ето защо запретнах ръкави и се заех да тъпча всичко, което тя беше оставила подире си, в найлонови торби за отпадъци. Първата се напълни бързо — защо ли тия жени не изхвърлят никога нищо? — та се върнах в кухнята и взех цял пакет с големи пликове.