— Първият филм, на който майка ми и баща ми са отишли заедно, е „Отнесени от вихъра“. След като татко почина, мама го е гледала сама шестнайсет пъти. Щеше да го гледа още, но съзнателно се ограничаваше.
Сид била най-малката от общо четири сестри. Майка й била медицинска сестра в Тексаския медицински център, „където тузарите ходят да им лекуват сърцата“, а баща й карал камион при нефтените сонди.
— Хюстън е град на нефта — продължи тя. — Когато нефтът е скъп, животът там е песен. Ала паднат ли цените, затягаме коланите. Но за добро или за зло, и в бедност, и в богатство Хюстън си е град на нефта.
От разказа й излизаше, че майка й и баща й така и не са излезли от медения си месец. Дъщерите им вече били израсли, а те продължавали да се държат по улиците за ръка да си поднасят цветя и да си оставят в кутиите с обяда любовни писъмца.
— Когато бях на дванайсет години, това ме притесняваше — поясни Сид. — Сега ми харесва. Харесва ми, че бяха толкова влюбени. Знам какво ти се върти в главата — че изобщо не е било така и просто ми е приятно да си ги представям влюбени. Може би двамата са си лазели по нервите и са си подвиквали. Но ти казвам какво съм видяла с очите си. Бяха луди един по друг. Бяха си намерили еша.
После една неделя Сид отишла с приятелки в един от големите универсални магазини, когато най-голямата сестра дотичала да й каже, че баща им е починал от инфаркт.
— Мама не остаря за едно денонощие — допълни Сид. — Няма такова нещо. Но заживя с миналото. Сигурно си е мислила, че най-доброто е свършило. Продължи да ходи на работа. Продължи да ни готви. Но често гледаше стари филми. Колекцията й сигурно отчасти е повлияла и на мен. Когато срещнах оня мъж, заради когото дойдох в Англия, реших, че той е Рет Бътлър.
Става ми кофти, ако някой подхване разговор за предишните си любови. Всички надежди, които са били опропастени, всички рани, които не са заздравели, цялата горчилка и разочарование да видиш как любовта ти е захвърлена на боклука… чуя ли всичко това, и цялата вечер ми отива на кино. Сид явно го усети. Смени темата и вместо да разказва тъжната си история, се вживя в ролята на чуруликаща екскурзоводка.
— Знаеш ли, че „Хюстън“ е първата дума, изречена на Луната? — обясни ми тя. — Наистина! Нийл Армстронг е предал в Центъра за управление на полетите: „Хюстън, кацнахме успешно!“
— Преди да те срещна, всъщност не съм се замислял много-много за Хюстън — отвърнах аз. — Той не е от американските градове, за които непрекъснато се сещаш.
— Не е като тук — допълни Сид. — Стига да го боядисат, ще се превърне в истинска забележителност. Покрай пътя има заведения, пълни с жени, които сякаш са слезли от песен на Ханк Уилямс. Но ако си млад, в събота ходиш в „Ютакан“, където момичетата се опитват да приличат на Памела Андерсън, а момчетата задължително изглеждат като Мийтлоуф.
— Горе-долу като в Есекс — отбелязах аз. — Та къде го срещна този англичанин?
— В „Ютакан“. Една съботна вечер. Попита ме дали да ме черпи нещо и аз му отказах. После ме покани на танц и аз приех. Работеше като куриер в Хюстън. С това се занимава. Разнася с мотоциклет бързи пратки. Нещо като обвеян със слава пощальон. Аз естествено се прехласнах.
— И в крайна сметка се оказа, че той не е Рет Бътлър.
— Е, оказа се, че дори Кларк Гейбъл не е Рет Бътлър.
— Въпреки това си дошла с него в Лондон.
— Да.
— Защо не си останала там? Защо са му духнали под опашката?
— Няма такова нещо, не са му духнали. Оженихме се. Той получи зелена карта. Знаеш ли, че зелената карта всъщност е розова?
Поклатих глава.
— И ние се изненадахме. Наложи се да се явим на няколко интервюта в Имиграционната служба, за да се уверят, че наистина се обичаме. Показахме им албума със сватбените снимки и те не ни създаваха спънки. Можехме да останем там, докато сме живи. — Тя се позамисли. — Според мен той реши, че може да постигне повече в тоя живот. Понякога се случва в Щатите да се почувстваш несретник. Затова дойдохме тук.
— И защо се разделихте?
— Заради всичко. — Сид ме погледна — Той си пада по жълтите. Нали разбираш?
— Не.
— Обичаше азиатките. И още ги обича. И винаги ще ги обича.
— Азиатки ли?
— Корейки. Китайки. Японки. Филипинки. Не правеше разлика, което си е доста обидно за азиатките, защото понякога те се различават една от друга, както една шведка от туркиня. Но той не се интересуваше от националността, важното бе момичето да е от Азия. Когато се запознахме, беше довел в „Ютакан“ една млада виетнамка. В Хюстън имаме много виетнамци.