Защо да не си сее човекът семето на възможно най-много места? За какво да го пази? И какво му беше прекрасното на самотното парниково растенийце, което тъй прилежно отглеждах?
Всичките тия правила ми дойдоха като гръм от ясно небе.
Можех да остана и през нощта в тясното жилище на Сид на последния етаж, но трябваше да си тръгна преди Пеги да се е събудила. Ако момиченцето си беше легнало, Сид на драго сърце ме канеше да постоя още малко, дори да пренощувам с нея на очуканото месингово легло под сложения в рамка плакат на „Отнесени от вихъра“. Но трябваше да се изнеса още преди да се е зазорило.
Всъщност нямаше много правила. Имаше едно-единствено правило. Но аз живеех с усещането, че се подчинявам на безброй правила.
— По-нататък сигурно ще бъде различно — отбеляза Сид. — Ако решим… знаеш какво. Ако решим да стигнем по-далеч. Да се обвържем.
Веднага щом тя угасеше лампата и аз вече не виждах раздалечените й кафяви очи, никак не ми се искаше да стигаме по-далеч и да се обвързваме. Да ви призная, искаше ми се нещо доста по-просто.
Искаше ми се да спя в обятията на любимата, без да ме будят и да ми казват, че е време да си ходя. Искаше ми се в отношенията ни да не се налага да помня правила. И най-вече искаше ми се да си бъде както по времето, преди всичко да се разпадне.
Още сънувах сладки сънища, когато усетих устните на Сид върху моите.
— Скъпи — прошепна тя. — Извинявай, но е време.
Навън беше тъмно, ала чух как гълъбите ситнят по покрива точно над главите ни, сигурен знак, че е време да си обувам панталона и още преди изгрев-слънце да се изнасям оттук.
— За всичко си помислила, нали? — въздъхнах аз, сетне се претърколих и станах откъм другата страна на леглото.
— И на мен, Хари, ми се иска да останеш. Наистина.
— Кога си се разделила с бащата на Пеги? Преди три години? Преди повече? С колко мъже си я запознавала?
— Ти си първият — пророни тя едва чуто и аз се запитах дали е истина.
— Не проумявам какво толкова ще й навреди, ако ме види да ям овесени ядки. Божичко, детето ме вижда през цялата седмица.
— Вече го обсъдихме — отсече в тъмното Сид. — Пеги ще се обърка, ако те завари тук сутринта. Много те моля, опитай се да ми влезеш в положението. Тя е на пет години, ти — не.
— Пеги ме харесва. И аз я харесвам. Винаги сме се разбирали.
— Ето ти още една причина да си тръгнеш. Не искам дъщеря ми да те възприема като някакъв чичко. Искам да бъдеш или повече, или по-малко от чичко. Пеги заслужава повече. Ти също.
— Страхотно, няма що — простенах аз.
— Би трябвало да ме обичаш, задето съм такава — подметна Сид по-скоро сърдито, отколкото обидено. — Би трябвало да разбереш, че просто се опитвам да я предпазя и да направя каквото е най-добро за нея. И ти имаш дете. Знаеш какво е. Ако някой може да ми влезе в положението, то това си именно ти.
Беше права.
Би трябвало да я обичам.
За пръв път през живота ми се струваше, че разбирам мъжете на моя възраст, които ходят с по-млади жени.
Дотогава направо не проумявах защо го правят. Жените между трийсет и четирийсет все още са с хубави тела и опъната кожа, с тях можеш и да си поговориш. Те още са млади, но са видели едно-друго от живота — вероятно същите гледки, както и ти.
Защо мъжът ще замени такова равностойно общуване за девойче с обица на пъпа, което си представя любовната среща в някоя ужасна дискотека, с половин хапче, което уж е „Екстази“?
Ако можеш да излизаш с жена, чела същите книги като теб, гледала същите телевизионни програми, обичала същата музика, защо да се хващаш с някаква пикла, която си представя задушевната музика само в изпълнение на Джамирокуай?
Сега обаче вече разбрах. Разбрах какво ни привлича у по-младите жени.
Мъжете на моя възраст си падат по по-млади жени, защото по-младата жена има по-малко причини да е огорчена.
По-малко вероятно е младата жена да е изпитала болката от разбития дом и да се е занимавала с адвокати по бракоразводни дела и деца, тъгуващи по единия родител. По-младата жена не е преживяла разочарованията, които жените — пък и мъжете, да не забравяме мъжете, — прехвърлили трийсетте, носят със себе си като свръхбагаж.
Беше жестоко, но вярно. По-малко вероятно е някой мъж вече да е съсипал живота на по-младата жена.
Мъжете, прехвърлили трийсетте и четирийсетте, не се хващат с по-млада жена заради стройното й тяло и продупчения език. Това са празни приказки.