Хващат се с такава жена, та именно те да й съсипят живота.
Хайди беше детегледачка от Мюнхен.
Е, не точно от Мюнхен, а от Аугсбург. И не точно детегледачка.
Детегледачката е професионалистка, тя се е посветила на това да се грижи за малки момченца и момиченца. Хайди беше деветнайсетгодишна и се отделяше за пръв път от родителите си. От детската стая, пълна с плюшени играчки, и майката, която я пере, я делеше само един билет втора класа на „Луфтханза“. Разбираше от гледане на деца точно толкова, колкото аз — от теоретична физика.
По идея Хайди трябваше да готви, да чисти и да наглежда Пат в дните, когато аз работех по шоуто. Срещу това, докато учи английски, щеше да получава покрив над главата, храна и джобни пари.
Пат се беше покатерил на канапето, поклащаше се и слушаше записа на Сал, когато заведох Хайди да я запозная с него.
— Това, Пат, е Хайди. Ще живее у нас и ще ни помага в къщната работа.
Захласнат по музиката, Пат погледна невиждащо, с отворена уста едрата руса германка.
— Много симпатично и жизнено момченце — усмихна се Хайди.
За да покаже, че е готова да се заеме със задълженията си, ме попита какво искам за вечеря. Обясних й, че ще хапна в студиото, в стаята за гости, но тя да приготви нещо за себе си и за Пат. Момичето взе да ровичка из кухнята, докато не намери голяма консерва доматена супа.
— Това става ли? — попита ме.
— Да — отвърнах аз.
Реших да я оставя да свиква и да се оправя сама и седнах на кухненската маса, за да прегледам сценария на шоуто за следващата седмица.
Пат дойде да види какво прави детегледачката, но беше оставил музиката да гърми в хола и аз го пратих да я изключи. Когато се върна, синът ми ме задърпа за ръкава.
— Знаеш ли? — попита ме.
— Остави тате да работи, моето момче.
— Ама знаеш ли какво прави Хайди?
— Остави и Хайди да си гледа работата.
Пат въздъхна тежко, така че да го чуя, после седна при мен на кухненската маса и започна да си играе разсеяно с две-три от пластмасовите човечета.
Хайди потропваше край печката, но аз така и не я погледнах, докато не чух бълбукането на вряла вода. Видя ми се странно. За какво й трябваше вряла вода, нали щяха да вечерят консервирана доматена супа?
— Хайди!
— Скоро готово.
Беше сложила неотворената консерва със супата в тенджера с вода, която беше включила да кипне. Усмихна ми се плахо точно преди консервата да гръмне и да облее тавана, стените и нас с гореща червена пихтия.
След като избърсах доматената супа по очите си, видях, че моравата каша се стича и по лицето на Хайди, която бе онемяла от стъписване и изненада. Приличаше на Сиси Спейсек в оная сцена с абитуриентския бал в „Кари“.
После ревна.
— Знаеш ли? — възкликна Пат и замига изпод алената маска със сини очи. — Тя не може и да готви.
Така Хайди си намери симпатично семейство в Крауч Енд.
А аз звъннах на Сали.
Глава 26
Леля Етел беше коленичила в градината пред къщата си и садеше луковици за следващата пролет.
Не ми беше истинска леля, но аз я наричах така още от петгодишен, когато се бяхме преместили да живеем до тях, и с времето разбрах, че трудно ще се откажа от този навик.
Съседката се изправи и присви очи над косачката точно когато ние със Сид, Пеги и Пат слязохме от очуканото фолксвагенче костенурка на Сид, и аз отново се почувствах малко дете, което пита леля Етел може ли да си вземе топката от двора им.
— Хари! Ти ли си, Хари?
— Здравей, лельо Етел — поздравих я аз. — Какво садиш, а?
— Лалета, нарциси, зюмбюли. Това твоят Пат ли е? Направо не мога да го позная. Колко е порасъл! Здравей, Пат!
Пат й махна от немай-къде със светлинния меч. Така и не бяхме успели да го убедим да се обръща към леля Етел с подобаващото име и той очевидно нямаше да започне да го прави точно днес. Леля Етел насочи вниманието си към Пеги и върху познатото старо лице легна сянката на объркването.
— А това малко момиченце…
— Мое е — обади се Сид. — Здравейте, лельо Етел. Аз съм Сид. Приятелката на Хари. Как сте?
— Като Сид Джеймс ли?
— Като Сид Шарис.
Очите на леля Етел проблеснаха зад очилата.