— Тази седмица ще ходя на бал в Хампшър. Бал с маски. Неочакваното й изявление го накара да вдигне вежди.
— Защо казваш това на мен!
Мегън сви рамене.
— Просто съм много развълнувана. Прииска ми се да ти го кажа.
— Имаш предвид, че ти се е приискало да ми натриеш носа, понеже прекрасно знаеш, че аз не бих могъл да присъствам на такова място.
— Да, това също. — Тя го погледна закачливо изпод дългите си мигли. — Е, заболя ли те носът?
Той едва се сдържа да не избухне в смях.
— Не чак толкова. Бил съм на един-два бала.
— Какви? — прихна Мегън. — Онези обществени маскаради в Ковънт Гардън?
— Как позна? — сухо отвърна Девлин.
— Не е същото като да пообщуваш с дукове и графове.
— Тук ме хвана, зверче… Чакай, не се наежвай, госпожице Пенуърти. Просто ми се изплъзна.
Тя не каза нищо, но започна да разчесва коня си малко по-енергично. Девлин се усмихна — очевидно пак беше решила да не му обръща внимание. Господи, когато бе ядосана, тази жена направо искреше. Бузите й пламтяха, очите й горяха. Сигурно би изглеждала така и когато… Напрежението в слабините му го принуди да прокуди тази мисъл.
— Какво му е особеното на този бал в Хампшър? — реши да попита той. — Мислех, че мисълта за предстоящия ти дебют в Лондон е по-вълнуваща за теб.
Мегън се обърна изненадано. Сега вече бе успял да прикове вниманието й.
— Откъде знаеш, че ми предстои дебют?
— Не е ли вярно, че всяко момиче на твоята възраст хуква презглава към Лондон да си търси съпруг?
— Не, не всяко. Аз, например, може и да не отида, ако всичко в Хампшър мине добре… О, забравих за сватбата на Тифани… Да, заради нея ще се наложи да отида в Лондон, но…
— Какво трябва да мине добре в Хампшър? — попита Девлин без да си даде сметка, че тонът му изведнъж е станал рязък. — Да не би да очакваш предложение за женитба?
— Небеса, не! — засмя се тя. — Там само ще се запозная с него. Храня големи надежди, наистина, но не чак толкова големи.
— С други думи, ти вече си го избрала, но той още не знае. И кой е нещастникът, на когото си хвърлила око?
— Ще ти бъда признателна, ако говориш с по-голямо уважение за бъдещия ми съпруг.
— Притрябвала ми е твоята признателност — изсумтя Девлин. — Не се шегуваш, нали? Наистина възнамеряваш да се омъжиш за човек, когото дори не си виждала?
— Да — решително отговори Мегън. — Така че не се безпокой, господин Джефрис. Сърцето ми скоро ще бъде заето.
— О, освен всичко останало възнамеряваш и да се влюбиш в този непознат… Имаш ли представа поне как изглежда?
— Ами, не, но…
— А-ха! Значи просто се домогваш до титлата му, така ли?
— И какво, ако е така? Да не би да съм първата?
— Не, не си, това се прави от векове, но един благородник обикновено също иска да получи нещо в замяна на титлата си. Какво можеш да му предложиш ти?
Саркастичният му тон я засегна болезнено.
— Е, това се оказа едно краткотрайно примирие, нали? — Тя се извърна и поведе Сър Амброуз към конюшнята.
Девлин я догони и закрачи редом с нея.
— Съжалявам. Не исках да го казвам.
— Какво значение има една обида в повече? Може би Тифани беше права. Може би за теб се е превърнало в навик да сипеш оскърбления, за да пречиш на жените да „падат в краката ти“. Но, както вече казах, няма защо да се безпокоиш, че аз мога да „падна“, господин Джефрис. Опасенията ти, че това може да се случи — доколкото въобще си ги имал — са били смешни. Ти изобщо не ме привличаш.
Значи бялото знаме се сменяше с червено — ярко, ярко червено.
— Това изявление лесно може да бъде опровергано. Да ти покажа ли как?
— Да не смяташ да правиш представление току пред къщата?
— Вече стигнахме до страничния двор, ако не си забелязала. Да, точно това смятам да направя, по дяволите — изръмжа той.
— Хм, по-добре недей. Баща ми, който със сигурност ще чуе сърцераздирателния ми писък, изобщо няма да остане възхитен. Както, впрочем, и бъдещият ми съпруг, а дук Ротстън не е човек, с когото…
— Кой?
Мегън бе принудена да се обърне, защото Девлин се беше заковал на място. Шокираното му изражение я изпълни със злорадо задоволство.
— Предполагам, че това може да те слиса — каза тя невъзмутимо.
— Добре ли чух?
— Съвсем добре. До края на тази година аз ще бъда съпруга на Амброуз Сейнт Джеймз. И ти, господин Джефрис, няма да бъдеш поканен на сватбата.