Тя също разбра какво имаше предвид.
— Няма да посмееш. Ще бъдеш уволнен на секундата.
— Струва ми се знаеш, че ще посмея. Искаш ли да се увериш?
Езерото, което се простираше помежду им и конят, който бе възседнала, й вдъхнаха достатъчно кураж, за да вирне наперено глава. Но все пак не искаше да спори с него точно по този въпрос.
— Полагаш ли усилия да се държиш толкова отвратително, господин Джефрис, или се получава от само себе си?
— Единствените усилия, които полагам в момента, зверче, са насочени към това да не ти посегна. Затова не ми пречи.
Мегън беше убедена, че пак има предвид последната си заплаха, докато не видя пламъка в очите му. Този мъж отново я желаеше. Знаеше, че би трябвало да приеме това като оскърбление, но не изпитваше нищо подобно. Изпитваше само едно топло, възбуждащо усещане… и някаква необичайна дързост, която беше съвсем нова и неочаквана за нея.
— Може би трябва да поплуваш — предложи тя, като си припомни предишната сутрин и обяснението му защо е ходил до езерото.
— Може би. — След продължителна пауза Девлин попита: — Ще гледаш ли?
— Ще ме целунеш ли пак, ако гледам?
— Ако продължаваш да се държиш толкова дръзко, ще направя много повече — обеща той.
Мегън усети, че навлиза в непознати води. Здравият разум й каза, че трябва да отстъпи. Но когато Девлин бавно свали ризата си, тя не откъсна очи от него. Нима наистина щеше да се съблече чисто гол пред погледа й? Това бе скандално. Той бе скандален… но и толкова красив, сякаш беше великолепно творение на изкусен скулптор. Мегън си каза, че ако този мъж бе статуя, би могла да му се наслаждава с часове. Но той беше истински, при това напълно безочлив, и тя инстинктивно усещаше, че всеки път, когато се приближава до него, си играе с огъня.
Трябва да е била луда, за да реши, че може да предизвиква съдбата, като се прави на кокетка пред него. Един джентълмен винаги би спазил границите на благоприличието. Девлин нямаше ни най-малка представа къде са те. Каква несправедливост, помисли си Мегън. Защо не можеше да задоволи любопитството си без да трябва да понася последици, които бяха напълно неприемливи? Тя искаше да продължи да го гледа, наистина искаше. Честно казано, искаше и да разбере какво точно бе имал предвид под „много повече“. Но не се осмеляваше да направи нито едното, нито другото. Затова когато тези негови фини, дълги пръсти започнаха да разкопчават панталоните му, Мегън бързо му обърна гръб.
— Страхливка — дочу тя мекия му укор.
— Просто предпазливост. И, в името на благоприличието, облечете дрехите си, господин Джефрис.
— Но аз само се възползвах от твоето предложение, госпожице Предпазливост — напомни й той.
— Не казах, че трябва да плуваш гол.
— Кой нормален човек плува с дрехи? — насмешливо попита Девлин. — Аз поне нямам такъв навик.
— Тогава недей да плуваш.
— Да не би да ми предлагаш алтернативния вариант, Мегън? Защото след като току-що отново ме погали с поглед, не ми остава избор. Трябва да е или едното, или другото.
Тези сексуални намеци бяха нещо много вълнуващо, но далеч надхвърляха скромния опит на Мегън. За щастие той нямаше как да види руменината, плъзнала по лицето й, но фактът, че бе в състояние толкова лесно да я смути, беше крайно обезпокоителен.
— Плувай тогава, щом трябва — примирено въздъхна тя. — Но по-бързичко.
Зад гърба й се чу плисък, придружен от ужасено възклицание. Мегън се усмихна на себе си. Сутрин езерото обикновено беше леденостудено, затова самата тя никога не идваше да плува преди следобеда, когато водата ставаше значително по-топла.
— Трябваше да те предупредя, че може да ти е малко студено.
— Спести си самодоволните забележки, зверче. Забрави ли, че имах нужда тъкмо от охлаждане?
— Трябва ли всичко, което казваш, да бъде свързано с… с…
— Ще дойде ден, когато и ти ще изпаднеш в състоянието, в което съм сега, и тогава няма да ти се разговаря за времето, повярвай ми.
— Вярвам, че имам достатъчно разум, за да не изпадна никога в такова състояние — надменно заяви Мегън.
Девлин избухна в смях, но внезапно млъкна.
— Да не би да намекваш, че аз нямам разум?
— Толкова ли беше очевидно?
— Имам една новина за теб, госпожице Целомъдрие. Желанието не се съобразява нито с мястото, нито с времето, нито с хората. Ако си мислиш, че на мен ми харесва да ме възбуждаш така, горчиво се лъжеш. Когато това се случи и с теб — а рано или късно ще ти се случи, — ще можеш да го овладееш точно толкова, колкото и аз. Човек или прави любов, или страда от нея.