— След като продължавате да идвате, явно самият вие още не сте й предложил брак?
— Естествено, че й предложих. Но аз не се отказвам лесно. Минавам по веднъж месечно, за да й предложа отново. Може да е само въпрос на настроение, откъде да знае човек. Хвани я в подходящия момент — и късметът може да ти се усмихне.
Човекът изглеждаше голям симпатяга и Девлин не бе способен да го намрази, но това не означаваше, че неговите думи му се понравиха. Въпрос на настроение? Дали тя си играеше с всички тях? Дали вниманието им я правеше щастлива?
Припомни си онзи невероятен, възбуждащ разговор с нея край езерото тази сутрин и не можа да не се запита дали Мегън се държи толкова предизвикателно с всичките си ухажори? Нима дори невинността й бе само преструвка? Вярвам, че имам достатъчно разум, за да не изпадна никога в такова състояние. Не, само една невинна девойка би могла да изтърси подобна нелепост. Честно казано, тази сутрин самия него го бяха хванали бесните, задето не й бе въздействал по начина, по който му въздействаше тя. Мегън просто се бе наслаждавала на волната езда, докато самият Девлин беше преживял истинско мъчение. Може би тъкмо той бе провокирал цялата непристойна сцена при езерото. В края на краищата, пред коя друга невинна млада госпожица се беше събличал чисто гол, коя друга бе предизвиквал да го наблюдава, докато го прави, надявал се бе да го наблюдава, за да намери оправдание да извърши нещо още по-непристойно?
Мили боже, наистина ли бе сторил всичко това? Беше на двадесет и девет години и никога през живота си не се бе държал толкова безотговорно. Какво имаше у това момиче, та да го кара да забрави добрите обноски, възпитавани у него откакто се помнеше и да се превърне в негодника, мерзавеца, съблазнителя на невинни девици, за който се бе самообявил — обвинение, срещу което тя лично го бе защитила? Дявол да го вземе, Мегън наистина го беше защитила! Естествено, трябваше да го защитава, нали бе заявила, че ще се омъжи за него. Това бе въпрос на принципи. Нищо лично. А и как би могло да бъде лично, когато тя дори не го познаваше?
— Ехо, тук ли си?
Девлин се обърна и се озова лице в лице с още един мъж, влязъл с коня си в конюшнята. Но този не бе непознат — беше русокосият младеж от каретата, в която бе срещнал Мегън в деня на пристигането си.
— Ако ми тикнете тези юзди в ръцете, ще излезете оттук с насинено око.
Тайлър се сепна, но след миг се поокопити и каза колебливо:
— Хм, в такъв случай предполагам, че ще си ги задържа. Май нещо се бяхте заплеснал?
— Така ли?
— Когато влязох, ми приличахте на човек, който е на хиляди мили оттук.
— Не чак толкова далеч — промърмори Девлин.
Може и да е бил прекалено зает с мисли и да не е забелязал влизането на младежа в конюшнята, но това не обясняваше безпричинния гняв, който изпитваше към него. Наистина му се искаше да го удари и усети, че само чака и най-незначителния повод, за да го стори. За разлика от останалите, този мъж тук не просто се радваше на компанията на Мегън в салона на къщата й. Той яздеше с нея. И кой знае какво още правеше с нея!
— Предполагам, че сте дошъл да видите дъщерята на ескуайъра?
— По-скоро не. Напоследък се нагледах предостатъчно на това момиче.
Девлин пристъпи напред. Ръцете му несъзнателно се бяха свили в юмруци.
— Какво по-точно означава това?
— Тя ми е шаферка. — Когато видя, че отговорът му не предизвика нищо повече от един празен, облещен поглед, Тайлър обясни: — Ще се женя за най-добрата й приятелка, Тифани Робъртс, и затова Мегън ни придружава навсякъде — за мое огромно нещастие. Но бащата на Тифани е старомоден човек и изрично настоя да излизаме само с придружител, така че какво можех да направя? Трябваше да избирам между Мегън и майката на Тифани. Мислех, че съм направил по-добрия избор, но повярвайте ми, щях да предпочета майката, ако знаех каква напаст може да бъде Мегън.
— Искате да кажете, че не съм единствената жертва на нейната враждебност?
Тайлър се засмя.
— Значи и вие? Е, не го вземайте присърце. Тя ме подлагаше на адски мъки, карайки ме непрекъснато да се чудя с какво съм я засегнал, след като не бях сторил нищичко. Можех да се закълна, че ме ненавижда. Представете си изненадата ми, когато разбрах, че всичко това е било преднамерено — поклати глава той, все още с недоумение.