— Хиляди пъти по-добре. Какво, значи, казваше за онзи младеж с лошия нрав?
15
— Нарича се Фредерик Еди-кой-си.
— Еди-кой-си?
Тифани се престори на обидена и отбранително каза:
— Какво искаш от мен? Чух прекалено много имена, за да ги запомня всичките. Този е маркиз. Запомних го само защото Джейн каза, че бил много добър приятел на… Познай на кого?
Мегън веднага се заинтригува.
— Сериозно? Но това увеличава шанса Амброуз да се появи.
— Не непременно. Маркизът просто притежавал имение наблизо и по една случайност бил дошъл в него по някаква работа. Не забравяй, че сме доста далеч както от Кент, така и от Лондон.
— Амброуз също би могъл да притежава имение наблизо.
— Така е — съгласи се Тифани. — Но не се уповавай на това. Ако и двамата бяха в Хампшър, щяха да пристигнат заедно, не мислиш ли?
— Вероятно, освен ако на Амброуз не му се е наложило да закъснее по някаква причина. Но аз лесно мога да разбера. Трябва само да сляза и да попитам лорд Фредерик дали дукът ще дойде. Домакинята може и да не знае, но той би трябвало да знае.
— Идеята не е много добра.
— Защо?
— Ами, размърдай си малко въображението. Представи си, че той те вижда и се влюбва в теб.
Мегън кимна.
— Да, нали вече решихме, че ще стане точно…
— Имам предвид Фредерик.
— Той? Но защо?
— По същата причина, поради която е много вероятно дукът да се влюби в теб. Не забравяй, че двамата са добри приятели. Ако маркизът те види пръв и признае любовта си пред Амброуз, няма ли верният му приятел, дукът, да пожертва собствените си чувства в името на тяхната дружба?
Мегън се засмя.
— Прекалено много усложняваш нещата. Освен това аз няма да дам на маркиза и най-малкия повод да се влюби в мен. Какво толкова може да ми навреди един кратък разговор с него? На всичко отгоре аз ще го разпитам за неговия приятел, което ще му покаже съвсем ясно накъде е насочен интересът ми.
— Виж, има и още нещо. Сигурна ли си, че искаш Сейнт Джеймз да знае, че ти открито се интересуваш от него, и то преди дори да сте се запознали? Защото за какво са добрите приятели, ако не за да споделят помежду си подобни неща? Не си мисли, че лорд Фредерик няма да спомене нищо пред дука. А на никой мъж не би му се понравила идеята, че е бил набелязан като мишена предварително. Те обичат да вършат сами тия работи.
— Разбирам какво имаш предвид. Ако го разпитам за Амброуз, мога да го оставя с погрешни впечатления — тоест, с правилни впечатления, но, да, предпочитам това да не се разбира. Не че в крайна сметка няма да си призная всичко.
— Но след сватбата.
— Именно. — Мегън внезапно се намръщи. — Дали ще го сметне за твърде нечестно от моя страна?
Тифани вдигна вежди, после се усмихна.
— Значи сега пък се самообвиняваш в нечестност?
— Е, а не е ли нечестно? Цялата процедура по ухажването ще си бъде една чиста загуба на време. Ако бях достатъчно искрена, щях да му кажа още от самото начало, че бих желала да се омъжа за него.
— Не можеш да го направиш!
— Знам, Тиф. Но премълчаването на този факт не е ли равнозначно на лъжа?
— Не. Това е стандартният протокол за всяка любовна връзка — напълно убедено заяви Тифани. — Би било хубаво, ако ние, жените, можехме да бъдем толкова искрени, но в такъв случай половината от мъжете, които в крайна сметка стават наши съпрузи, биха се разбягали като подплашени зайци — говоря за онази половина, които настояват идеята за брак непременно да произтича от тях. И не бързай да наричаш ухажването „загуба на време“. Тъкмо това е периодът, в който ще имаш възможност да опознаеш своя дук и да прецениш дали ще можеш да го обикнеш или не. Защото, надявам се, не си въобразяваш, че ще се влюбиш в него толкова бързо, колкото той в теб?
— Смяташ, че е невъзможно?
— Напълно невъзможно, Мег. Той ще се влюби светкавично в изумителната ти външност, а много скоро след това — и в прекрасния ти характер. Ти определено си най-красивото момиче в това кралство. Обаче дукът едва ли е най-красивият мъж. — Тифани изсумтя. — Онзи ваш коняр може и да е, но Сейнт Джеймз — трудно.
При самото споменаване на Девлин мисълта за него завладя ума на Мегън напълно. Как й се искаше да я бе зърнал в прекрасната й нова бална рокля. Зелената коприна обгръщаше нежно и изящно онази част от фигурата й, която не се разкриваше от дълбокото деколте и изрязаните ръкави. Воалите от бял тюл под полата й придаваха на роклята определена екстравагантност. С красиво вдигнатата си коса, с перлената огърлица, предавана от поколение на поколение в майчиния й род, и особено с хубавото зелено домино, което дяволски добре подхождаше на роклята й и едновременно с това й придаваше някаква тайнственост, Мегън усещаше, че изглежда като истинска изтънчена дама, макар да знаеше, че в действителност съвсем не е такава. Девлин би бил заслепен от този разкош, помисли си тя. И поне веднъж би й спестил оскърбителните си забележки.