— Е, какво чакаш още, Джефрис? Заведи ме у дома. Или може би възнамеряваш да стоиш тук цяла сутрин и да ме обсипваш с оскърбления?
Още преди да довърши, тя се смути от свадливия си тон. На всичко отгоре веднага си припомни, че Девлин никога не е подминавал подобно поведение от нейна страна, без да си го върне тъпкано. И Девлин стори точно това.
— Някой наистина трябва хубаво да те нацелува, зверче — заяви той нахално, като подкара Цезар съвсем бавно по пътя. — Твоят дук не успя ли?
Саркастичният му тон я разяри, а темата я накара да изпъшка наум. Първата реакция на Мегън бе да защити Сейнт Джеймз срещу оскърбителните му нападки, защото за нея това вече се беше превърнало в навик. Но тя се овладя навреме. Никога повече нямаше да защитава този отблъскващ негодник.
Отдавна знаеше, че ще се стигне и до този въпрос. Единственото, което я изненада, бе че Девлин не бе споменал дук Ротстън по-рано.
Запита се дали не би могла да се изплъзне с едно простичко „не“. Дори се опита. Но беше безполезно.
— Може би и с него си се държала като надуто малко зверче, точно както се държиш с мен?
Нима Девлин наистина гледаше на нея по този начин? Мегън действително се беше държала рязко с Амброуз Сейнт Джеймз. Ами ако той просто бе решил да й го върне, както толкова често правеше Девлин? Но какво от това? Престорено или естествено, поведението на дука я беше засегнало дълбоко и бе сложило край на стремежите й да стане дукеса.
— Онова, което се случи, не е твоя работа — каза тя.
— Нима? След като ми проглуши ушите с твоя дук? Дори не си го срещнала, нали?
— Срещнах го — троснато отвърна Мегън.
— Тогава явно не си успяла да привлечеш интереса му. Нищо чудно — с тази твоя ужасяваща коса.
Тя се вцепени.
— Нищо ми няма на косата, Девлин Джефрис!
— Естествено, че й има. Червена е.
— Не съм забелязала на теб това да ти е попречило да ме желаеш.
— Не забравяй, че аз съм само един прост коняр, така че не се броя. Но нима наистина смяташ, че един дук, който постоянно е в центъра на общественото внимание, би се оженил за жена с възможно най-немодерния цвят коса? Приятелите му никога не биха му простили това, зверче.
Мегън не отвърна нищо. Не каза нищо повече. Скованото й тяло не се отпусна ни най-малко.
След близо петминутно мълчание Девлин най-после се реши да попита колебливо:
— Оскърбих ли те?
— Има ли някакво значение за теб?
— Би могло да има. — Тя изсумтя презрително, затова той добави: — Не искам да те разплаквам, Мегън.
— Защо? Това би било още един повод да ми се подиграваш.
— Глупости. Ти беше разярена като тигрица. Защо изведнъж се промени? Божичко, нали не си чак толкова чувствителна по въпроса за проклетата си коса? О, а да не би твоят дук също да е направил някоя забележка по този повод? Затова ли си толкова докачлива по…
— Не съм докачлива, нито пък той е споменавал нещо за косата ми. Само ти можеш да бъдеш такъв грубиян.
— Определено си докачлива, а и не си права. Обноските ми са безупречни.
— Обноските ти са отвратителни.
— Нима не виждаш, че дори не те докосвам? — попита той напълно сериозно.
— Това означава ли, че ако имаше лоши обноски, щеше да ме докоснеш?
— Именно.
— Тогава позволи ми да изредя всички ония случаи, в които не си се държал толкова безупречно.
— Недей — предупредително каза Девлин. — Иначе към тези случаи може да се прибави още един. Да се върнем на твоя дук…
— Божичко, няма да престанеш, докато не чуеш всичко, нали? Добре, Девлин, Амброуз Сейнт Джеймз се оказа точно такъв, какъвто ти ми го описа и аз се надявам никога повече да не го видя. Сега доволен ли си?
— Никога повече да не го видиш? — изтърси смаяно той. — Само защото се е държал малко невъзпитано? Какво значение има това за теб? Ти се интересуваше от титлата, не от човека. А, и да не забравяме за конюшнята. Ти си дяволски силно влюбена в неговата конюшня.
Гласът му бе изпълнен с толкова негодувание, че Мегън отново се извърна към него и се взря изумено в лицето му. Този негов гняв беше напълно необясним.
— Би било хубаво да получа титлата — безстрастно каза тя. — Но тя не беше чак толкова важна, колкото предполагаш. Не, в никакъв случай. Възнамерявам да бъда влюбена в човека, за когото ще се омъжа, или поне да го харесвам достатъчно, за да съм сигурна, че ще мога да го обикна.
— Не бях останал с такова впечатление — измънка Девлин с тон, в който определено прозвуча обвинителна нотка.
Мегън сви рамене с безразличие.
— Впечатленията, които оставям у теб, Джефрис, обикновено са предизвикани от собственото ти поведение. Все едно, Сейнт Джеймз не става. Никога не съм срещала по-голям грубиян — като изключим теб.