Разбира се, че няма да го желае. Той трябваше да я научи на много неща, а нямаше как да го стори, ако го тикнеха в затвора. Но това ли бе единствената причина? Е, не беше сега моментът да търси обяснение на желанията си. По-важно бе да измисли как да попречи на Девлин да побегне с Цезар след като получи плячката си. На първо време трябваше да се приближи още повече и да бъде готова за действие.
Мегън изпълни решението си и сега можеше да чува по-добре какво става на пътя, макар че нямаше кой знае какво за чуване: само недоволното ръмжене на пътниците и отблъскващия кикот на Девлин, който изглежда наистина изпитваше удоволствие да сплашва клетите хора.
Но не след дълго той стана нетърпелив.
— Хвърлете всичко. И по-живо. После можете да си вървите по пътя, и то бързо, защото иначе има опасност да реша, че трябва да се поупражнявам малко с този пистолет.
— Това няма да ти се размине безнаказано.
— Естествено, че ще ми се размине. Да не би да смяташ ти да ми попречиш?
Отговорът беше отрицателен. Мегън усещаше как гневът й към Девлин се разгаря все по-силно. Не стига, че ограбваше горкия човечец, ами трябваше и да го унижава и да му се подиграва.
Непременно щеше да му го каже, когато останеха насаме. И понеже той бе наредил да хвърлят плячката му на земята и следователно трябваше да слезе от коня си, за да я вземе, Мегън престана да се безпокои, че Девлин може да й избяга. След като каретата отпътуваше — а точно в този момент кочияшът вече подвикваше на конете да тръгват — щеше да има предостатъчно време, за да се изправи срещу него и да го изобличи.
И двамата изчакаха каретата да се отдалечи достатъчно — естествено, по различни съображения. В мига, в който Девлин скочи от седлото, Мегън пристъпи крачка напред. Но същото стори и някой друг, само че от отсрещната страна на пътя.
Тя се дръпна рязко назад. Сърцето й отново се разтуптя като обезумяло. Значи бяха двама? Нима Девлин бе въвлякъл и симпатичния господин Браун в престъпните си занимания? Не, новопоявилият се мъж беше твърде висок, за да е Мортимър Браун. А и щом го съзря, Девлин остана не по-малко сащисан от самата Мегън.
— Мили боже, как ме изплашихте!
— Ще направя нещо повече, Сандерсън, ако веднага не ми дадете задоволително обяснение за това, което вършите.
Очите на Мегън се опулиха от изненада. Това беше гласът на Девлин, без съмнение. Какво, по дяволите, ставаше тук? Едва сега тя се вгледа по-внимателно в коня и видя, че не е Цезар. Ако не беше толкова тъмно, можех и по-рано да забележа тази подробност, помисли си Мегън ядосано. Но пък тогава нямаше да остане тук достатъчно дълго и нямаше да разбере, че Девлин все пак познава разбойника, нищо че самият той, за съжаление, явно бе невинен.
Отговорът на Сандерсън потвърди това.
— Девлин, вие ли сте? Божичко, човече, какво правите вие тук?
— Аз не съм тук — отвърна Девлин с неприкрито раздразнение. — Никога не съм бил тук. Не сте ме виждал тук. Ясно ли е?
— О, разбира се, разбира се — побърза да се съгласи Сандерсън, като свали кърпата, която бе вързал пред лицето си и я напъха в един джоб. — Надявам се, че и вие не сте ме виждал.
— Вие, скъпо момче, нямате такъв късмет. Обяснете ми поведението си, ако можете.
Разбойникът сви рамене с престорено безгрижие.
— Просто се забавлявам, Ваша…
— Грабежите не са забавление, магаре такова. Измислете нещо по-правдоподобно.
— Ами, всъщност, имах дяволски лош късмет. Истината е, че тези пари ми трябват.
— И не ви хрумна да поискате от баща си? Графът не се слави като скъперник.
— Естествено, че ми хрумна, но той е ужасно далеч, по дяволите, а аз съм принуден да стоя тук, защото ухажвам една от дъщерите на граф Уеджууд, и то тъкмо по настояване на татко. Той смята, че ми е време да се задомя. Е, какво можех да направя? Изпратих му писмо, но още не съм получил отговор. Отседнал съм у Такъри и проклетата господарка на имението си мисли, че е длъжна всеки божи ден да ме забавлява с „лондонски развлечения“, а вие знаете какво означава това. Още първата седмица загубих малкото пари, с които бях пристигнал. А не мога да заявя на лейди Офелия, че съм разорен, след като съм дошъл да искам ръката на дъщеря й.