— Взимам добри пари и, Коуди, не им викай злите близнаци, понякога се вслушват в думите ми.
— Направи си собствена фирма.
Всеки в бранша мечтае да създаде собствена фирма. Но трябват пари и потенциални клиенти, а Ф&Ф са ми вързали ръцете с договор, според който не мога да взема нито един от настоящите клиенти. Освен това ме е страх, че Ф&Ф ще ми прекратят договора.
— Може, някой ден…
— Междувременно обади се на тази агентка. Ако ти е останала капка ум.
— Ами ако ме публикуват и целият свят узнае как баща ми е зарязал майка ми?
— Промени подробностите.
— Пак ще знаят, че са те.
— Виж, не мога да отговоря на всичките ти въпроси. Помисли сама.
Замълчах и Коуди продължи:
— Тази агентка представлява и Лили.
— Лили Райт?
— Колко други Лилита познаваш?
— Защо Сюзан я е избрала?
— Защото няма представа как да търси агент. Тази жена е единствената, за която знае, така че помолила баща си да попита майката на Лили коя е нейната агентка.
— Всемогъщи Боже…
— Вземи да й позвъниш.
— Ако толкова много ме иска, тя да ми се обади.
— Няма да стане. Заета е и няма време.
— Както и да е.
Не възнамерявах да се обаждам на Джоджо Харви. Ако иска, нека тя ме потърси.
Глава 6
Е, хубаво де, обадих се. Удържах фронта до следващия понеделник, след една изцяло посветена на Лесли Латимор седмица, в очакване агентката да ми се обади. Когато това не стана, вдигнах телефона и набрах нейния номер.
Беше понеделник сутринта. Бях прекарала събота и неделя да кръстосвам Ирландия и да разглеждам проклетите замъци с кули.
Минаха няколко секунди, докато Джоджо си припомни коя съм, след което каза:
— Ела при мен да се видим.
— Живея в Ирландия, не е толкова лесно.
Не каза, че ще дойде в Дъблин или че ще ми плати самолетния билет до Лондон. Не ме искаше чак толкова много — заподозрях, че е приела обаждането ми, защото е помислила, че съм друга — и това неочаквано ме разтревожи.
Обаче отказвах да взема решение и да замина. Отново възприех позицията, че ако нещо има да стане, то ще стане от само себе си. Но за да подпомогна съдбата, се опитах да накарам Франсис и Франсес да ме изпратят, като се провикнах точно пред вратата на кабинета им:
— Боже, колко мразя Лондон, така се радвам, че не трябва да ходя там по работа. И като помислиш, възможностите са безкрайни, толкова много английски звезди искат да се оженят в Ирландия, но при мисълта да ме изпратят в Лондон, да работя с разни агенции, ми призлява.
Обаче — какво пък толкова се изненадвам — двамата не се хванаха и в сряда сутринта пристигна новината, че изпращат Андреа. Гадняри. Явно са достойни гости на тъмната страна, сигурно имат и членски карти. Посланието беше недвусмислено: нямаше да го бъде.
Да му се не знае.
Така че звъннах на Коуди, който ме попита:
— Как е животът в затворения свят?
— Не е зле. Имаме чудесна овесена каша.
Той цъкна с език, знаех, че е обърнал очи към небето.
— Не трябва ли да ходиш в Лондон за нещо в близко бъдеще?
— Не, чувам, че на теб ти е нужно.
Предадох се.
— Да речем. Ще дойдеш ли с мен?
— Ако това означава, че отиваш да се срещнеш с онази агентка, тогава да. Кога?
— Някой ден през другата седмица? В сряда?
— Хубаво, Получавам мигрена през този ден. Сега се обади на Сюзан.
До: Susan_inseattle@yahoo.com
От: Gemma343@hotmail.com
Относно: Благодаря и извинявай
Ще се срещна с Джоджо Харви в сряда и благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти за помощта. Права си, никога нямаше да предприема нещо, ако беше останало на мен. Ужасно съжалявам, че не отговарях на обажданията ти, не исках да ставам зла, дойде ми изневиделица. Коуди ще дойде с мен, възнамерява да го хване мигрена, а аз ще бъда в месечно неразположение. Ще ти се обадя, когато не е посред нощ в Сиатъл.
Много, много, много, много, обич от благодарното другарче,
Джема
След нощта, през която го зарязах, Оуен не ме потърси, което ми се стори много, много смешно. Мнозина ще кажат, че съм му дала „каквото е искал“, защо да се интересува повече от мен. Трябва да се съглася, че първия път, когато спиш с мъж, работата е деликатна. Струва ти се, че равновесието на силите се нарушава, той става по-далечен и недостижим, а на теб ти изглежда, като че си изгубила нещо. Но с Оуен — и аз не знам защо, не ми пукаше, затова, ни лук яла, ни лук мирисала, се обадих.
— Оуен, Джема е на телефона. — Искаш ли да излезем в петък вечер? Все едно сме се разделили като добри приятели.
— Явно си доста самоуверена.