Но не дадох на Изи Антон, любовта на нейния живот, която щеше жестоко да й бъде отнета под носа от най-близката й приятелка. Ами ако… искам да кажа, ако Антон го прочете?
Вместо това Изи имаше с един от клиентите си флирт, който от любов се превръщаше в омраза. Името му беше Емет, много секси име, и не беше филмов режисьор (предрешен като фермер), защото действието на книгата се развиваше в Дъблин. Имаше собствен бизнес (още не съм решила какъв точно) и Изи му организираше пресконференция. Беше малко отвеян — но само защото я харесваше и когато тя покани делегатите в погрешен хотел, защото беше разтревожена, че баща й — продавач на сладолед — е напуснал майка й, Емет не я уволни, както би станало в истинския живот. Отначало той имаше белег на дясната си буза, после ми хрумна друго и му го махнах. После за известно време Изи беше красива, но не го осъзнаваше и ми действаше на нервите, така че й върнах обикновения вид.
Други промени: бащата нямаше връзка със секретарката си, твърде много напомняше на клише. Заместих я с най-голямата дъщеря на партньора му по голф. И майката не беше така неспособна да се справи с положението като моята — струваше ми се, че хората просто няма да го повярват.
Някои неща останаха същите: колата ми например. Запазих и симпатичния аптекар, но промених името му на Уил.
Беше забавно — сякаш измислях различна версия на самата себе си или се опитвах да разбера какво е да си някой друг. И в двата случая, когато се събудех в сивата ранна утрин, парализирана от крайно отчаяние, измислицата ми помагаше да се разсейвам.
Глава 9
До: Susan_inseattle@yahoo.com
От: Gemma343@hotmail.com
Относно: Започнах да пиша книгата
Мислих за нея толкова дълго, че ми се струва, че ще експлодирам, ако не я напиша. Работя рано сутрин и вечерта. Мама си ляга в девет и половина, заспива тежко в резултат на успокоителните и мога да чукам на компютъра си. Но дори и докато гледам „Бъфи“, си мисля за нея и нямам търпение мама да си легне, та да започна.
Това ли означава да те мъчи творческа треска? Отговори ми с пощенска картичка, ако обичаш.
С обич
Джема
Да се върнем в истинския свят. Успях да намеря замък с кулички. Намираше се в Офали — труден път с кола, ако трябва да отидеш и да се върнеш за един ден. Освен това трябваше да намеря дизайнерка за облеклото и да се уверя, че е готова да се съобрази с Леели и с неразумните й искания.
Наех двадесет и осем стола в стил Луи XIV и уредих да ги претапицират в сребристо ламе. Обадих се в една агенция за модели и казах:
— Търся красив принц.
Мъжът от другата страна на жицата отговори:
— Не сме ли всички такива, скъпа?
През цялото време носех със себе си екземпляр от „Спящата красавица“ — източника, от който черпех идеи.
Все още не ми беше провървяло с торбичките за подаръци, а Бог ми е свидетел, опитах всичко.
— Напомни ми пак за какво ти плащам — заяде се Лесли. (Нищо, че още никакви пари не бяха платени, независимо, че се молих многократно и вече ми беше неудобно отново да повдигам въпроса.) — Има колкото щеш други организатори на празненства в Дъблин. Май трябва да се обърна към някой от тях?
Боже, колко я мразех.
— Работя по въпроса.
Така си и беше. Бях на последния етап да осигуря отразяване на събитието в едно лъскаво списание и, ако можехме да гарантираме реклама на хората от козметичните компании, те щяха да са по-склонни да ни спонсорират.
Въпреки всичко си казвах, че съм дяволски добра в работата си. За да доближа това долнопробно тържество до третокласно събитие, се искаше работа!
Лесли се поуспокои и ми подаде маслиновата клонка, като ме покани да медитираме заедно. Чувствах, че не мога да откажа, но навярно трябваше, защото щом започнахме, заспах.
До: Susan_inseattle@yahoo.com
От: Gemma343@hotmail.com
Относно:Обадих се на Джоджо
И й казах, че възнамерявам да напиша книгата, а тя говори:
— Е, поздравления, имаш си агент!
После ме попита дали мама е добре, на което отговорих уклончиво.
Ще ми се да скоча от моста, като си помисля за това.
С обич: Джема
Не казах на Сюзан какво се случи после.
Прочистих си гърлото, защото предстоеше да кажа нещо важно. След кратко колебание признах:
— Джоджо, познавам една от клиентките ти.
— Тъй ли — не звучеше заинтересовано.
— Лили. Лили Райт.
— О, Лили се справя великолепно! Да, направо фантастично.
— Да, при възможност кажи й, че Джема Хоган й изпраща поздрави.
— Непременно. Знаеш ли какво ми хрумна? Сега всичко е още в началото, но ако книгата ти се продава добре, в което впрочем съм сигурна, може да напишем за неделната притурка статия, озаглавена „Старо приятелство“. Ще бъде страхотна реклама.