Като жена с професия винаги беше считала, че има достъп навсякъде. Е, явно е грешала. Тя беше способен агент, но нямаше как да си създава връзки, като плаща на стриптийзьорки. Мъжете обаче имаха и това преимущество. Тази несправедливост я удари като шамар. Мъжете и тъпите им пишки управляваха света — за момент Джоджо почувства, че излиза от равновесие. Беше бясна и, необичайно за нея, потисната.
Нямаше как да не е тъжна: беше рожденият ден на Марк и тя искаше да го отпразнуват заедно. Вместо това по някое време Каси щеше дойде, за да го отвлече в някакъв старовремски хотел с легла с балдахини, вечери от седем блюда и басейн в римски стил (беше го проверила в Интернет).
Глава 20
Петък следобед
Денят продължавате да бъде лош. Точно след обяда й позвъни Хариет Дж. Евънс.
— Е?
— Съжалявам, не.
— Но не си имала време да я прочетеш!
— Прочетох достатъчно. Вярно е, че ме забавлява, разсмива ме, но има прекалено много като нея. Извинявай, Джоджо.
Следващият!
Пол Уитингтън от „Тор“. Беше мъж, но се справяше добре с комерсиалните романи — за разлика от мнозина редактори, не мислеше, че трябва да се срамува от чувството си за хумор.
Джоджо му се обади, превъзнесе „Таткото беглец“, сякаш беше следващата книга на годината, и Пол обеща да я прочете през уикенда.
— Манодж! Изпрати куриер!
В три и тридесет имаше среща с Иймън Фарел, автор и голям досадник. Той се появи в четири без пет, миришещ на тютюн, пържено и „Пако Рабан“, с едва доловим дъх на урина. Тъй бе, защото беше гений. Понеже бе един от най-добрите й автори, отстъпващ само на Нейтън Фрей, Джоджо беше принудена да го целуне. Не се случва често, но понякога си мразя работата, помисли си печално тя.
Той седна срещу нея, облечен с дрехи, които изглеждаха, сякаш са били завързани за задницата на някоя кола и са ги влачили из града часове наред — друг белег за гениалността му — и се заоплаква в продължение на чисти четиридесет и пет минути от всеки писател на планетата. След което рязко стана и каза:
— Е, отново отивам да се ядосвам.
— Ще те изпратя до асансьора.
По коридора се разминаха с Джим.
— Джоджо, ще се бавиш ли много?
Хубаво ли прекарахте снощи, да плащате на жена си събличат дрехите? Тя потисна яда си.
— Не, веднага се връщам.
— Отбий се при мен.
— Кой е този? — попита Иймън. — Джим Суийтмън, който урежда правата за екранизация? Който прати оня боклук на Нейтън Фрей в Холивуд? Прави ли нещо по моя въпрос?
— С твоя боклук? Ще видим.
— Моля?
— Асансьорът е тук — натъпка го вътре, заедно с вонята му. — Пази се, Иймън. Ще ми липсваш.
Вратите се затвориха с плъзгане, отнасяйки Иймън Фарел надалеч. Какво облекчение! Обичайните й способности на бавачка на авторите днес я бяха изоставили. С олекнало сърце тръгна да се връща — и в другия край на коридора видя Марк с някаква руса жена. Писателка? Редакторка? Всеки нерв в тялото й се напрегна, като разбра, че е Каси.
Която не беше същата, каквато я помнеше. По-висока и по-стройна, с бяла риза и КАКВО? О, мили Боже! Не можеше да бъде. Но погледна отново — така беше! — мозъкът й се парализира при тази мисъл. Тя носи моето сако. Тя е над четиридесет, за какво, по дяволите, й е сако от „Уисълс“? Модел, който няма да се носи след три месеца. Нещо, което аз се поколебах да си купя, а съм само на тридесет и три.
Марк я видя, лицето му се изопна от тревога, размениха погледи, които подобно на светкавици прорязаха коридора. Джоджо понечи да се обърне кръгом и да побегне към асансьорите, но щеше да е прекалено очевидно; трябваше да тръгне към тях. Коридорът заприлича на тунел, от който нямаше път за бягство, нямаше врати, в които да се шмугне, и измина цяла вечност, докато извърви шестте метра, които ги деляха. Каси стъпваше по-бързо от Марк, гласът й беше висок и тя сякаш го гълчеше за нещо.
— Глупав мъж, такъв — каза тя, след което се засмя.
Когато ги стигна, Джоджо сведе глава, промърмори: „Здравейте“ и се промуши покрай тях, но чу Каси ясно да казва:
— Здравей.
По дяволите.
— Здравей.
И Марк, и Джоджо се опитаха да продължат, но Каси беше спряла, така че се наложи Марк да ги запознае, което направи с целия ентусиазъм на човек, тръгнал към електрическия стол.
— Това е Джоджо Харви. От нашите агенти.
— Джоджо Харви — Каси пое дланта й с двете си ръце, погледна я в очите и каза: — Мили Боже, вие сте прекрасна. — Очите й бяха сини, съвсем като на скандинавците, и въпреки че около тях имаше бръчици, тя беше привлекателна. — А аз съм Каси, многострадалната съпруга на Марк.
По дяволите. Но Каси й смигна, и Джоджо разбра, че се шегува.