— Имах намерение да ви пиша, Джоджо.
По дяволите.
— Така ли?
— Имате толкова много добри автори. Сигурно сте много умна.
Откъде знае тя за авторите ми?
— Много ми хареса „Церовете на Мими“ — възкликна Каси. — Беше великолепна, истински диамант — точно както си мислеше Джоджо. По дяволите. — И се надявам, че няма да вьзразите, ако помоля Марк да открадне един екземпляр от последната книга на Миранда Инглънд от кабинета ви. Не е ли чудесна? Забравяш за света около теб — точно както смяташе Джоджо. По дяволите.
— Много четете — прозвуча като робот, беше в шок. Очакваше изцапани с тебешир памучни поли на ластик, проски ходила в широки, безформени обувки и безкрайно отегчителна жена, чиято страст бяха чаят и градинарството.
— Обичам книгите — Каси излъчваше радост. — Единственото, по-хубаво от книгата, е безплатната книга. — Същото мислеше и Джоджо. По дяволите.
— Яв-но ста-ва-те за на-ши-я бранш — механично отговори тя.
Каси се усмихна на Марк с обич:
— Той е експертът — после се изкикоти. Изкикоти се! Сякаш имаше предвид други неща, в които е експерт. Прегърна го през врата. — Да вървим, рожденико.
Преди Марк да се отдалечи, хвърли умолителен поглед към Джоджо. Лицето му беше с цвета на прясно излят цимент.
— Радвам се, че се запознахме, Джоджо — обади се Каси. Размахваше безплатната книга на Миранда Инглънд. — И благодаря за книгата.
Джоджо ги наблюдаваше как влизат в асансьора и изведнъж й се прииска да изкрещи:
— Марк, моля те, недей да спиш с нея!
Всъщност, кога Марк за последен път бе спал с Каси? Не я беше грижа. Преди не ревнуваше от съпругата му. Негодуваше, че семейството му обсебваше времето му, но за първи път почувства Каси като съперница. Досега преди всичко я съжаляваше. Изпитваше съжаление и вина.
Той разговаря с нея, разказва й за работата си. Тя чете, умна е. Има изискан вкус към саката. И към мъжете. По дяволите. Излизам навън. Трябва да изпуша една цигара.
Взе цигарите и запалката си и на път към асансьора, докато минаваше покрай кабинета на Джим Суиитмън, той я повика:
— Джоджо Харви, влизай!
Тя бутна вратата с крак, остави я да се блъсне в картотеката и се облегна на касата.
— Този Иймън Фарел вони като камион за боклук! — после Джим забеляза странното й настроение. — Охо! Срещнала си Каси?
— Беше облечена с моето сако. Отивам долу да запаля една цигара. Ще се видим след малко.
Асансьорът беше попил миризмата на Иймън. Навън, на улицата, тя изпълни дробовете си с отдавна жадувания никотин и се облегна на стената, когато за миг забеляза Марк и Каси в автомобил от другата страна на улицата. Още не бяха потеглили. Инстинктивно отстъпи назад към входа, да не би да я забележат. Марк беше на мястото до шофьора, Каси беше зад волана. В устата си имаше цигара и караше на заден през процепа между две коли, очите й се бяха притворили от дима. Тя пуши! Също като мен!
Каси рязко се стрелна по улицата и едва не се сблъска с друга кола. Шофьорът, възрастен мъж, ядно натисна клаксона, но Каси извади цигарата си от устата и му прати въздушна целувка; Джоджо я виждаше как се смее. После отплуваха.
Да му се не знае.
Смачка цигарата си с крак, изпуши още една, после трета, след което се качи при Джим.
— Не може ли да си поговорим с питие в ръка?
— Кога? Сега ли?
— Минава пет. Да вървим.
— Къде? В „Дилижанса“ ли?
— Където и да е, стига да продават силен алкохол?!
Глава 21
За Джим предложението не беше необичайно, но след третото мартини с водка на Джоджо й стана трудно да издържа на темпото.
— … иска да работим в по-широк план вместо обичайните студийни снимки. Освен това Брент смята, че ако вземем именит режисьор, сделката ни е в кърпа вързана.
— Коя? За „Церовете на Мими“ ли?
— Не. За първата книга на Миранда.
— Да, разбира се — тя леко се усмихна.
— Джоджо, скъпа, струва ми се, че не внимаваш съвсем.
— Не, съжалявам — тя въздъхна и надигна почти празната си чаша. — Време е за ново питие.
— Отивам.
Когато се върна, тя го попита приветливо:
— Джим, познаваш ли Каси? Разкажи ми за нея. И не ме лъжи.
— Нужно ли е?
— Така мисля. Искаш всички да те обичат, затова казваш на хората това, което искат да чуят.
В същия миг усмивката изчезна от очите на Джим и устата му образува права линия.
— Леле — Джоджо закачливо се засмя.
Не искаше да я погледне. Беше обърнал глава и барабанеше с пръсти по масата.
— Пуши ли ти се още? — тя бръкна за цигарите си и ги остави пред него. — Мога ли да те изкуша?
Той рязко се обърна към нея и я погледна право в очите.