Но той беше затворил. Тя веднага му позвъни, но се включи телефонният секретар.
— Джереми, вдигни, обажда се Джоджо. Трябва да поговорим…
Той рязко вдигна слушалката.
— Няма какво да говорим. Ще имаме дете, на нея й трябва почивка, няма да пише онази книга, докато не се почувства напълно добре.
— Джереми, по гласа ти познавам, че си разтревожен…
— Изтощиха я от работа. Всяка година нова книга и всички тези тези представяния. Шибаните журналисти искат да знаят какъв цвят са й гащите. Нищо чудно, че абортира.
— Разбирам, напълно разбирам. Миранда работи много, много усилено.
— Знам, че е обвързана с договор, но могат да си вземат парите обратно. Има и по-важни нещо.
Джоджо затвори очи. Той не спомена и дума, че преди две години тя беше уредила на Миранда шестцифрен аванс. Най-голямата грешка, която един агент може да направи: да даде на автора толкова много пари, че той да няма нужда повече да работи.
— Кога очаквате детето?
— Следващия януари. И няма веднага да се втурне да пише след като роди, затова им кажи в „Долкин Емери“, че доста ще почакат за следващата книга. Да не си дават труда да ни звънят и да искат да си промени решението. Това няма да стане, ще пазя Миранда от всякакво напрежение.
Той отново затвори и този път Джоджо не му позвъни отново. Разбра какво й казва ясно и недвусмислено. Сега какво? По-добре да се обади на Таня Тийл и да й съобщи, че дойната крава е решила да стачкува. Нямаше да го приеме леко.
Таня още не беше дошла, Затова остави подробно съобщение на помощничката й.
Десет минути по-късно Таня вече звънеше.
— Чух прекрасната новина от Миранда. Опитах се да й се обадя, но се включи телефонен секретар.
И така ще продължи, стига Джереми да е наоколо.
— Джоджо, бременността на Миранда е чудесна новина, но директорът по продажбите ми диша във врата. Какви са възможностите Миранда да завърши книгата навреме?
Джоджо внимателно обмисли отговора си.
— Винаги съществува възможността тя и Джереми да вземат друго решение, но — да ти кажа ли честно? Не разчитай. Наистина искат това дете и ми се струва, че ще изпълнят всичко, което лекарят им препоръча. За да я издадеш през следващия май, тя трябва да предаде книгата тези дни, а и наполовина не я е написала.
— Но ако отново започне да пише веднага щом роди? Ако ни даде ръкописа до другия март, ще успеем. Набързо ще я редактираме, прочетем, и ще го издадем най-много за пет седмици. Три дни са нужни за отпечатването — и готово.
Джоджо щеше да припомни това разпределение на времето, когато издателите й направеха въпрос, че авторът й закъснява.
— Няма как човек да пише с новородено в къщата си, — отговори тя. — Таня, няма как да стане.
Таня замълча и направи последен опит:
— Тя има договор.
— Не я интересува. Джереми каза, че можете да си вземете парите обратно.
Таня не отговори нищо и Джоджо знаеше какво си мисли: ако на Миранда й трябваха парите, щеше да напише книгата; не биваше да й дават толкова щедър аванс. Но беше достатъчно любезна, да не го каже. Наместо това въздъхна и рече:
— Бедната Миранда. Ще се справи и с това премеждие. Предай й поздравите ми. Естествено, ще й изпратя цветя.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Да се видим на обяд
Имам нещо за теб.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
От: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
Относно: Ще се видим на обяд
Кажи ми сега. Особено ако е нещо лошо.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Ще се видим на обяд
Не е лошо, но е поверително. „При Антонио“ на улица Олд Комптън в 12:30.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
От: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
Относно: Ще се видим на обед
„ПРИ АНТОНИО“ ли? Когато бях там за последен път, беше гадна дупка, аз работех като барманка, а Беки се отрови. Дано сега е по-добре.
Марк вече беше там, когато тя пристигна, с дебела чаша разводнено капучино пред себе си.
— Чудесно местенце — засмя се Джоджо, докато се промъкваше между нагъсто наредените маси, като едва не разсипваше обедите на хората със задните си части. — Ама не.
— Но тук никой няма да ни види.
— Каза същото и за стаята ни в „Риц“. — Тя седна на прекалено тясната седалка. — Какво има?
— Джослин Форсайт се оттегля.
Дъхът й спря.
— Брей! Кога?
— През ноември. Ще го обявят, щом съобщи на клиентите си, но помислих, че ще искаш да узнаеш първа.
— Благодаря ти. — Изведнъж се въодушеви и очите й блеснаха. — Понякога е много удобно да спиш със съдружник по организационните въпроси. Значи „Липмън Хай“ ще се замислят за нов партньор, нали така?
— Да.
— Кой ще бъде?
Той се засмя със съжаление.