— Не притежавам такава власт, Джоджо. Решението зависи от всички.
— Значи трябва да съм любезна с всичките.
— Започни с мен. — Той плъзна бедрото си между нейните. — Да поръчаме ли?
— Не бих казала. Яденето тук е нещо като екстремен спорт.
Той провря бедрото си още по-навътре.
— Още малко — тихо промълви тя.
— Какво? А, да. — Изведнъж ирисите му станаха почти черни. Писателите на любовни романи са превърнали това в клише, но сега Джоджо им вярваше.
Марк проплъзна крака си още няколко сантиметра и тя леко се размърда на седалката си, разтвори колената си, докато неговото стигна дотам, където трябваше.
— Чудесно — приглушено каза. — Тук започва да ми харесва.
— Джоджо. Исусе Христе — заговори той с натежал глас. Хвана ръката й и се загледа в устните и, после погледът му се плъзна към зърната на гърдите й, които набъбваха през сутиена й, през ризата и през прилепналото й сако.
Започна леко да движи коляното си и тя доближи ръката му към устните си, изведнъж се изправи и я пусна, сякаш бе от жарава: влизаше човек, когото познаваше. Почувства го, преди мозъкът й да го регистрира — беше Ричи Гант. И той беше — от всички възможни хора — с Олга Фишър!
Четири чифта очи размениха бързи погледи, подобно на сложен цирков номер с хвърляне на ножове, и всеки замръзна, чувствайки се еднакво неудобно.
По дяволите, помисли си Джоджо, мислите й странно взеха друга посока. Мислех, че Олга е на моя страна.
— Изненадващо хубава лазаня поднасят тук — спокойно каза Олга, — но май по-добре да отидем в китайски ресторант.
Те тръгнаха обратно към вратата и Джоджо и Марк се спогледаха.
— Колко хора знаят за оттеглянето на Джослин? — попита между другото Джоджо.
— Предполагаше се да бъда единствен, но старата глупачка е казала на всички.
— Може да имат връзка.
Тя се засмя, въпреки че не беше ни най-малко смешно. Изтънчената Олга да прави секс с недодяланото момче с пъпки по лицето, що за мисъл.
— Нищо — намръщи се тя. — Ти, Дан Суон и Джослин сте сигурни.
— И Джим.
— Не бих казала.
— Така мисля. Наистина — настоя той. — Смята те за страхотна. Както и момчетата от Единбург.
— Така ли? Знаеш ли, май трябва да отскоча дотам. Да видя какво правят Никлъс и Кам.
— Чудесна идея. Отдавна отлагам да ги посетя, може да дойда с теб.
Напълно развеселена, тя попита:
— Сега накъде?
Когато се върна, откри, че Таня Тийл е оставила съобщение на телефонния й секретар. „Току-що проведохме среща във връзка с Миранда, Питаме се има ли начин да променим положението.“
Стараеше се да звучи жизнерадостно, но гласът й вибрираше от тревога.
Джоджо се обади и Таня я запозна с плановете им.
— Можем да осигурим секретарка, да ходи у Миранда и да пише под нейна диктовка. Миранда даже няма нужда да става от леглото. Може да си лежи…
— Но за нея все пак ще е напрежение.
— Но…
— Трудното не е да стоиш седнал, а да твориш.
— Но…
— Ще можеш да я публикуваш по някое време по-късно следващата година.
— Но ще пропуснем големите летни продажби. Надявахме се на огромно увеличение…
— Таня, — предупредително заговори Джоджо.
— Извинявай — бързо отговори Таня — Извинявай, извинявай.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Мислех си…
Може би трябва да изчакаме, докато одобрят новия съдружник, преди да оповестим връзката си. Не искам отношенията ни да навредят на издигането ти.
Целувки: Марк
Джоджо изумена се втренчи в екрана. Нима Марк я предаваше? Ноември беше много, много далеч; толкова далеч, сякаш никога нямаше да дойде. Да не би да го беше дострашало?
Подобна възможност дотолкова я изплаши, че се изненада от себе си. Стана и нахлу в кабинета му.
— Какво става?
— С какво?
— Разбрахме се за август, сега го променяш на ноември. Ако мислиш да се застъпваш за мен, забрави. Ще станеш за смях.
Марк повдигна веждите си в учтив въпрос.
— Някои от съдружниците — Джослин Форсайт, Никлъс в Шотландия са семейни. — Той беше спокоен, дори студен, но Джоджо достатъчно добре го познаваше, за да разбере, че е ядосан. Когато беше напрегнат, изглеждаше прекалено едър за костюма си. — Няма да одобрят разтрогването на брака ми. Никой от съдружниците няма да изпадне във възторг. Не искам да рискуваш да загубиш гласове.
Трябваше да признае, че… и на нея й бе минало през ума.
— Това е решение… предложение… единствено с оглед на кариерата ти.
Тя кимна, донякъде уплашена от резкия му тон.
— Но Джим вече знае — възрази. — Олга навярно предполага. И се обзалагам, че Ричи е разказал на всички как ни е видял заедно.