— Трябва да хванем полета си.
— Извинявайте, аз… ами, желая ви приятен полет.
Преди следващото им посещение в лондонския клон, Джоджо им изпрати имейл, за да им предложи да обядват заедно — но без резултат. Освен ако нямало непреодолими обстоятелства, заяви Никлъс, имали навика да хващат влака за Единбург в три и тридесет. Очевидно Джоджо не можеше да се причисли към непреодолимите обстоятелства.
Дявол да го вземе, рече си тя. Тия двамата се изплъзват като живак. Имаше само едно решение. Малко крайно, наистина, но май единствената възможност да проведат нормален разговор бе да ги посети.
Не че беше чак такъв проблем. Беше чувала, че Единбург е красив град и навярно Марк също щеше да си намери причина да отскочи дотам…
Но се оказа трудно да намери пролука. Кам замина на почивка за цели три седмици през септември, после Джоджо трябваше да присъства на Панаира на книгата във Франкфурт, след това Никлъс изчезна за две седмици. Накрая се уговориха да се срещнат в края на октомври, по-малко от четири седмици преди Джослин да се оттегли. Джоджо не беше доволна, че ще замине толкова късно, но от друга страна, така беше по-добре. Щяха да се сетят за нея по време на гласуването.
Отлетяха с Марк невероятно рано една петъчна сутрин, тя имаше среща с Никлъс и Кам преди обяд, Марк щеше да ги посети следобед, после… приятен уикенд в хубав хотел. Чудесно!
В самолета попита Марк:
— Ще ми дадеш ли съвет?
— Каквото и да правиш, не се дръж покровителствено. Те са малко… как да кажа… докачливи по отношение на второстепенното си положение. Особено след като вършат огромно количество работа. Шотландия изглежда има диспропорционално голям брой продаваеми писатели. Покажи У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е.
— Ясно.
Марк отиде да се регистрира в хотела, а Джоджо взе такси до главната квартира на „Липмън Хай“ в Единбург — постройка от сив камък на криволичеща старинна улица. Джоджо се влюби в нея. Никлъс и Кам я приветстваха с учтиви, но не и възторжени думи. Но тя сякаш грееше. Щастлива беше да е тук. Всичко беше тъй древно.
Представиха я на още седмина други служители и й показаха кантората, малката заседателна зала, дори и помещението за хранене.
— Тук аз и Никлъс притопляме на микровълновата печка купичките си с юфка за обед.
— Тъй е — избоботи Никлъс. — Или скромните си сандвичи.
Джоджо не знаеше дали да се засмее. По-добре не, реши накрая тя.
След като се върнаха в кабинета на Никлъс, той каза:
— Но ти не си изминала целия този път само да се възхитиш на сградата ни. С какво можем да ти помогнем, Джоджо?
Да се преструва, че това е посещение на любезност, щеше да е непочтено. Радваше я идеята, че са така прями.
— Приятели, вие имате нещо, което аз искам.
— Ох, аз съм мъж с щастлив брак — отвърна Никлъс.
— А на мен ми е минало времето — добави Кам.
— Дявол да го вземе — Джоджо щракна с пръсти. — Ударих на камък!
— Както и да е — провлечено заговори Никлъс. — Едно птиченце ни каза, че се задяваш с нашия управляващ мениджър.
Джоджо почервеня. Не го беше очаквала. Нима всички съдружници знаеха?
— Кое птиченце? Я да позная.
— Онзи пъпчив младок, Ричи Гант.
Тя вдигна рамене в опит да прикрие гнева си.
— Какво мога да кажа?
— И същият този Марк Ейвъри ще ни навести днес. — Никлъс се обърна към Кам с престорена изненада. — Не е ли истинско съвпадение, Камърън? И двамата да дойдат в Единбург в един и същи ден?
— Вярно, Никлъс, какво съвпадение.
— Но са дошли с различни полети, разбира се.
— Естествено — съгласи се Кам и се обърна към Джоджо. — Нали?
Тя се насили да се засмее.
— Е, хванахте ме.
Боже, тия двамата бяха корави като кремък.
— Спокойно, кукло — измърка Никлъс. — Изкарай си мръсния уикенд. Къде сте отседнали? На някое луксозно местенце? В Балморал?
Джоджо поклати глава. Искаше й се да бяха отишли в някой второразреден хотел с единични легла и обща баня в дьното на коридора. Сега излизаше, че е организирала срещата си с тях покрай малката си любовна ваканция, а тия двамата бяха твърде докачливи.
— Не харесваме Ричи Гант — продължи апатично Никлъс. — Нали, Кам?
— Да — съгласи се Кам, — прилича на хиена.
— Бих казал, че е противен.
— Отвратителен.
— Чудовищен.
— Идвал е да ви посети, така ли?
— О, да. Преди месеци, веднага щом старият Джок обяви, че ще се оттегли.
Трябва да му се признае на малкия мизерник, че не пропуска възможност.
Продължавай да се усмихваш, каза си тя. Нямаше какво друго да направи. И се постарай да не се държиш покровителствено. Покажи У-В-А-Ж-Е-Н-И-Е.
— Знаете ли защо съм тук? — тя посочи презентацията си със списъка на авторите, диаграмите, графиките и заключенията, които показваха отличните й дългосрочни перспективи.