— Не сега — махна с ръка Никлъс, — остави я при нас. Ще я прочетем, когато няма нищо интересно по телевизията.
— Щом си дошла на крака, искаме да научим нещо за теб.
Джоджо театрално въздъхна.
— Искате да докажа, че наистина съм червенокоса. Толкова пъти…
Това ги разсмя. За щастие.
— Разкажи ни за времето, когато си била полицайка. Правила ли си секс с униформа? С някой колега?
— Стига, Кам — не може да задаваш такива въпроси на момичето.
— Разбира се, че мога.
— Е, правила ли си?
— Опасявам се, че не. Съжалявам, Кам. Но пък съм правила секс с пожарникар — той ми беше първото истинско гадже — и понякога беше с униформа, горе-долу, доколкото изобщо беше облечен. А понякога носеше и каска.
— Разкажи ми повече!
— Аз пък исках да науча как се преследват лошите.
— Мога да изпълнявам двойни задачи.
Не точно това очакваше от срещата, но ако щеше да й осигури повишението, трябваше да продължи. Така че им разказа за човека, който беше стрелял с пушка по съседа си, защото пускал телевизора прекалено силно, как са открили самоубиец, обесен в един гардероб, и за сквернословията на баща си. Постара се да накара историите си да прозвучат драматично и страшно и когато дойде време Никлъс и Кам да тръгнат за срещата си на обед, първият каза:
— Джоджо, много ни освежи.
— Знам, че малко те закачихме, но наистина се радваме, че дойде да ни видиш — добави Кам. — Много приятен човек си, за разлика от онази ревливка Орора Хол.
— И тя ли е идвала?
— И тя, и онзи другият — Слоун, освен това Лобелия Френч и оня чудатият, дето няма брадичка, всички се изредиха. Чудехме се защо се бавиш. Рекохме си да не сме те обидили.
Те се облегнаха един на друг и си размениха още един шеговит поглед.
Тя се изправи, протегна ръка и каза:
— Благодаря, че ми отделихте от времето си — и се запъти да си ходи.
Никлъс и Кам се спогледаха с изненада.
— Няма ли подаръци?
Ричи Гант сигурно беше домъкнал бутилки с пиене, пури… танцьорки. А Слоун навярно бе донесъл отлежало вино от избата на баща си. Трябваше да се сети.
— Няма подаръци — отвърна тя със съжаление. — Не помислих за това.
— Ние обичаме подаръците.
— Съжалявам.
— Но те уважаваме, задето дойде с празни ръце.
— Така ли? Значи съм вътре? — тя се опита да се усмихне.
— Трябва да прегледаме информацията за всички кандидати. Боже, какъв непосилен труд… но те харесваме. Нали? — обърна се Никлъс към Кам.
— О, да, май доста те харесваме.
— Нали не съм като хиена?
— Нито си ужасна или отвратителна. Всъщност миришеш много приятно.
— И си живописна.
— Именно. Неподправена, естествена красота. Пожелаваме ти приятен, секси уикенд, с приятния, секси Марк Ейвъри.
В неделя вечерта, когато Джоджо се приземи на Хийтроу, беше щастлива. В крайна сметка, въпреки лошото начало, срещата със съдружниците от Единбург не би могла да мине по-добре.
Понеделник сутрин, началото на ноември
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Новини. Навярно лоши
Джослин промени датата на оттеглянето за януари. Започнал е работа в „Липмън Хай“ през януари, преди тридесет и седем години, и като истински традиционалист иска да изпълни годишнината.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
От: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
Относно: Тридесет и седем не е кръгла годишнина
!
Целувки: Дж
Глупости, помисли си Джоджо. Луд, та дрънка.
До: Jojo.harvey@LIPMANAIGH.co
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Новини. Навярно лоши.
Означава, че решението за новия партньор няма да се вземе преди януари.
Джоджо се втренчи в екрана.
— По дяволите!
Беше се настроила за края на ноември. Въпреки че не зависеше само от това, животът й имаше цел.
Понеделник през нощта, апартаментът на Джоджо
— Сега какво ще правим? — попита Марк.
— С кое?
— С нас.
Джоджо потъна в мисли.
— Казахме си, че ще изчакаме до приемането на новия партньор. Нищо не се е променило. Просто отлагаме с няколко месеца.
— Какъв смисъл има да чакаме? Всички в издателството така и така знаят, благодарение на Ричи Голямата уста.
— Мисля, че това вече го обсъдихме.
— Омръзна ми да чакам, а и всички знаят.
— Но както каза през лятото, едно е да знаят, че имаме връзка, друго е да напуснеш съпругата си и да дойдеш да живееш при мен. Хайде — тя го погледна утешително. — Няма да чакаме още дълго.
Но той не искаше да се съгласи. Беше ядосан и дори не се опитваше да го крие.