Това не беше ентусиазираната реакция, на която се надяваше Джоджо. Нима същата жена я преследваше ден и нощ миналия май, за да сключат нов договор?
Все още весело, тя се съгласи:
— Седем глави от ВЕЛИКОЛЕПНАТА нова книга на Лили Райт веднага пристигат при теб. Приготви си чековата книжка!
Сряда вечерта
Видя се с Беки за по една бърза пица.
След като седнаха, Джоджо започна:
— Знаеш ли какво, мензисът ми закъснява.
Беки запази спокойствие.
— С колко?
— Три дни. Знам, че може нищо да няма, но винаги е редовен. И се чувствам странно.
— Как?
— Като замаяна. И някак не ми се пуши.
— Боже. О, Боже! — Беки захапа кокалчетата на ръцете си. — Направи ли си тест?
— Тази сутрин. Отрицателен е. Но е рано, нали, прекалено рано?
— Възможно ли е нещо да се е случило?
— Използваме презервативи, но стават инциденти. И го правихме точно по средата на цикъла. Лесно е да си спомниш точно кога, когато ходиш с женен мъж.
— Не се оплаквай толкова, с Анди не сме правили секс от един месец.
— Добре ли си?
— Никога не съм се чувствала по-добре. Изчакай, когато с Марк спрете да правите секс, тогава наистина ще се почувствате заедно. Как мислиш, че ще го приеме Марк? — Беки грижливо подбираше думите си. — Има ли възможност да не се зарадва?
Джоджо се замисли.
— Знам ли. Със сигурност ще откачи. В единия или в другия смисъл. Ами аз? Радвам ли се?
— Радваш ли се?
— Не е сега моментът да имам дете.
— Никога не е моментът — за никого, не само за теб. Докато чакаш подходящия момент, ще стане прекалено късно.
— Права си. С едно бебе не идва краят на света. Просто… Чувствам се така виновна пред Каси и децата. Това още повече ще влоши нещата.
— Може да не е случайно — предположи Беки. — Може да ти залага капан. Или ти сама да искаш да се обвържеш. — Тя въздъхна. — Щастливка. С радост бих надула корема, но все още не можем да си позволим дете.
— Ако стана съдружник, и моите доходи ще спаднат през следващите три години.
— Какво?
— Съдружниците трябва да инвестират пари. Когато Джослин се оттегли — ако изобщо го направи — ще си изтегли дивидентите. От новия съдружник се очаква да вложи на тяхно място своя сума.
— Колко?
— Петдесет хиляди.
— Петдесет хиляди? Откъде ще намериш толкова?
— Няма да се наложи. Практиката е да ги удържат от бъдещите приходи и да ми плащат с петдесет процента по-малко през първите три години.
Четвъртък вечерта, у Беки и Анди
Анди отвори вратата.
— Е?
— Тестът е все още отрицателен. Но…
Анди печално поклати глава.
— Искаш ли съвет от мен? Не му казвай. Просто тихомълком го махни.
— В никакъв случай — възпротиви се Джоджо. — Това е и негов проблем.
— О-хо! — плесна с ръце Анди. — Ето какво различава мъжете от момчетата.
— Я се разкарай. — Но Джоджо се питаше дали Марк няма да побегне презглава? Дали няма да настоява да направи аборт и да се прибере при семейството си? — Ще му кажа. И знаеш ли какво? Ако се опитва да ме разиграва, ще му се изсмея в лицето.
Петък вечер, апартаментът на Джоджо
— Познай какво — започна Джоджо.
Марк я огледа, после още веднъж, и нещо в погледа му се промени, когато промълви:
— Бременна си.
Тя стъписано замълча.
— Да се неначуди човек. Е, мензисът ми закъснява с пет дни, но тестът е отрицателен.
— Това не означава нищо. Същото стана и с Каси. Тестът продължаваше да е отрицателен, а тя беше в напреднала бременност.
Загледаха се един в друг, докато осмислят казаното, а после и двамата избухнаха в ужасен кикот.
— По дяволите — задъхваше се Джоджо — всички знаем какво следва. Вината е явно у мен, ти се ядосваш и правиш така, че да ме уволнят.
— После установяваш, че Каси също е бременна, малко повече от теб, и че правим голям купон за подновяване на брачните клетви.
— Аз разбирам чак когато погрешка ми изпращат покана.
Това им беше познато и те отново се разсмяха.
— Трябва да ти кажа, че баща ми ще побеснее и ще иска да те убие. Ще те нападне някоя черна нощ с тримата ми братя, грабнал пушка.
— По-добре тогава да направя от теб почтена жена.
После новината стигна до съзнанието му и той потъна в мълчание. Прокара ръка през лицето си, после още веднъж.
— Така се съсредоточавам.
— Ще избягаш ли от мен?
Ръката му замръзна и той я изгледа ужасен.
— Не!
— Правилен отговор.
— Но това е сериозно, Джоджо. Не го бяхме планирали.
— И аз забелязах същото.
— Предполагам, че винаги съм знаел, че някога ще се случи. Ние заедно. Деца. — Той замълча и тъжно добави: — Но не тъй скоро.