— Колко зле се чувстваш?
— Честно, Джоджо — той я погледна в очите и тя позна, че се колебае дали да я излъже, или да й даде честен отговор, идващ от дълбините на душата му. — Честно, бих искал да прекараме известно време само ние двамата, преди да дойдат децата. Да започнем съвместния си живот и веднага да го делим с някой друг, предполагам, аз… — той потърси правилната дума — …чувствам се пренебрегнат. — Тежка въздишка. — Знаеш колко много обичам децата си. Ще обичам и нашето. Но след като месеци поред се крием — той леко се засмя на себе си, — ми се искаше да прекараме известно време необезпокоявани. — Смръщи чело. — Как се случи?
Джоджо го изгледа.
— Ами момчето легнало до момичето и пъхнало своето…
— Не, искам да кажа, внимавахме, нали?
— Стават и фалове.
Призна, че е права.
— Да, предполагам, че е така. Но моментът не е подходящ във финансово отношение. Ще се наложи да се погрижа за Каси и децата. Ти и аз трябва да решим къде ще живеем. Не можем да останем в твоя апартамент завинаги, особено с дете. После, ако престанеш да работиш, ще ни липсват доходите ти.
— Че защо ще спирам да работя? Аз съм бременна — ако въобще съм — не съм болна. Страхуваш се, че ще заприличам на Луиза.
— Не само на Луиза. Виждал съм го толкова пъти: при жените, които имат деца, приоритетите се променят. Това не е преценка, а наблюдение. Това е тяхно изключително право.
— Аз съм различна.
Той сви рамене. Не беше съгласен.
— Марк, това съм аз.
Той се засмя на яростта й, след което и тя се разсмя, а накрая едновременно изрецитираха:
— Всички така твърдят.
— Трябва веднага да кажа на Каси. Не можем да отлагаме повече.
Джоджо цялата потръпна от срам.
— От това, че съм бременна, тя ще се почувства още по-зле.
— Зная. Но не е честно към нея да крием.
— Прав си, но защо не почакаш, докато получим положителен резултат и напълно сме сигурни?
Марк доби раздразнен вид, после взе ръката й.
— Джоджо, послушай ме. Много е важно. Все някога трябва да кажем на Каси.
— Знам — промълви тя.
— Познаваш Каси. Видя, че е интелигентна жена, която се уважава, не е от типа съпруги, които биха искали да научат последни. Определено смятам, че би предпочела да научи истината, вместо да я правят на глупачка.
— Мислиш ли?
— Но отсега ти казвам, няма да е приятно. Ще бъде изключително неприятно, но ще свърши. Ще се заема с това, тя е моя жена. Ти си смел човек, Джоджо, и куражът ще ти трябва. Проблемът няма да се разреши от само себе си.
— Ами ако и тя си намери някого и те напусне? Колко хубаво би било.
Той въздъхна.
— Добре. Моли се Каси да си намери друг. — После тонът му се промени. — И освен това престани да ме разиграваш.
Сякаш я затисна невидима тежест.
— Не те разигравам.
— Така ли, Джоджо. Защото точно на това започва да прилича. Слушай, изборът на нов съдружник е след осем седмици. Тогава напускам съпругата си и идвам да живея при теб. Ако не искаш това да стане, по-добре ми кажи.
Тя изпадна в паника.
— Наистина го искам. Но ми е много трудно. Ужасно ми е да нараня Каси и да открадна съпруга й. Не съм възпитана по този начин.
— И аз не съм възпитан така. Не само на теб ти е трудно, но аз го правя, защото те обичам. И започва да ми се струва, че не изпитваме едно и също.
Инстинктът й подсказа, че навлиза в много опасни води. Беше на косъм да го загуби.
— Марк, ти пожела да почакаме до избора на нов партньор. Не помня аз да съм настоявала.
— Не веднага. Но ако не беше подозрението ти, че нарочно отлагам, щеше да предложиш същото. И то много упорито, по мое мнение.
Това му беше лошото на Марк. Беше прекалено умен.
Сега тя трябваше да избере, да се престраши или да се остави на течението. Ще се престраши.
— Изчакваме, докато разберем дали тестът е положителен, после й казваме. Става ли?
Той я изгледа с тъмните си очи и бавно изрече:
— Пише ти се черна точка, но съм съгласен.
— Черна точка? Не ми говори така. Не съм издател, който е закъснял да си плати процента.
Но той не й се извини. Излезе, без да каже нищо.
Цяла нощ будува и размишлява. Марк, какъвто бе умен, долавяше всяка нейна мисъл. А тя се чувстваше в капан: никога не беше искала да стане поводът Марк да напусне Каси. Беше се надявала някакво външно събитие да разреши нещата — любимият й сценарий беше как Каси среща някой друг. Но Марк грешеше, ако мислеше, че тя го разиграва. Привързаността й към него беше твърда като скала. Понякога се питаше защо е така. Притежаваше трите най-важни качества — беше умен, забавен и секси — но причината беше по-голяма и се изплъзваше недоловимо. Можеш да опишеш качествата, които обичаш у някого — неговата самоувереност, интелекта му, великолепното му телосложение — но винаги нещо ще липсва, факторът хикс, магическата съставка. А Марк притежаваше вълшебното прахче, и то в огромни количества.