Върнах се в самотната си хотелска стая, изпих един голям джин с тоник и изхрупах пликче кашу от минибара. Бях изтощена. Цяла седмица с ранно ставане, безброй посещения на книжарници и много, много интервюта за радиото и вестниците — но ужасът ме държеше в лапите си и не позволяваше да заспя.
За да се развеселя, си помислих: Антон ме е напуснал заради старшата сервитьорка във „Флийт Тандори“, имам гангрена на крака и всички се оплакват от миризмата, а някакви тибетски гадатели твърдят, че Ема ще бъде следващият Далай Лама и искат да ми я отнемат, за да я отведат далеч в Хималаите; където ще седи с кръстосани крака и оранжева роба и ще издава мъдри, неразбираеми звуци.
Лежах на леглото, пиех джин и се опиянявах от нещастието си.
Колко ужасно… особено смрадливият гангренясал крак. И мъдрите неразбираеми звуци.
Изчаках, докато се почувствах наистина ужасно, и направих умствения еквивалент на това да изскочиш от долапа и да извикаш: „Хванах те.“ И наистина, мрачното ми настроение леко се проясни, психологическият трик явно действаше. После установих, че съм изпила три джина и подобрението на настроението ми навярно се дължеше на тях.
ДЖОДЖО
Когато десет дни по-късно Джоджо получи менструация, тя се почувства засрамена; не й беше присъщо да прави драми. Тъй като тестът продължаваше да е отрицателен, не можа напълно да повярва, че е била бременна и нямаше чувството, че е загубила детето. Донякъде й бе любопитно на какво се дължи закъснението: тревога, че Мрак ще напусне Каси? Прекалено дългото чакане на избора на нов съдружник? Напрежение в работата? Да, имаше много неща, които я притесняваха.
През втората седмица от продажбата на книгата на Лили Райт се усети известно подобрение, но не беше достатъчно. Издигна се от сто шестдесет и осмо на деветдесет и четвърто място, с едва продадените 1743 екземпляра. Като се имаше предвид, че нямаше железопътна гара в страната, която да не е облепена с рекламни постери на „Кристално чиста“, това не беше добре.
„Долкин Емери“ също се разтревожиха. Бяха отпечатали сто хиляди екземпляра с твърди корици — първата партида, както бяха мислили навремето, първата от многото, но сега изчисляваха какви загуби ще претърпят от изданието.
През третата седмица Лили стигна до номер 42 в класацията, но радостта беше преждевременна, защото през четвъртата се плъзна назад до 59.
Джоджо продължи да настоява пред „Долкин Емери“ за повече реклама и по-големи отстъпки. Патрик Пилкингтън-Смайт задлъжня и се изплаши. Правилото беше, че агентите изискват, а хората от търговския отдел се опъват. Но нищо не бе в състояние да увеличи продажбите.
После „Литературни новини“ публикува кратка подигравателна статия по въпроса и въпреки че „Долкин Емери“ твърдяха, че е прекалено рано за преценки и продажбите ще се увеличат по Коледа, от сигурен източник Джоджо знаеше, че не са оптимистично настроени.
Най-много се безпокоеше, че „Долкин Емери“ я разиграват с новия договор на Лили. Не бяха казали, че няма да го подновят, но Таня продължаваше да отлага, като увърташе, че трябвало и по-големите шефове в „Долкин Емери“ да прочетат новата книга на Лили, преди да вземат някакво решение. Джоджо мислеше, че да покаже новата книга на Таня е чиста формалност, но сега разбираше играта на „Долкин Емери“: връзваха си гащите, искаха да видят как върви „Кристално чиста“, преди да решат дали Лили е изгодна инвестиция.
Бедната Лили обикаляше страната, изнасяйки едно безсмислено четене след друго. Или тя, или Антон звъняха всекидневно и с тихи, изплашени гласове я питаха:
— Има ли новини? Говори ли се нещо за новия договор?
Ужасяваха се, че „Долкин Емери“ протакат твърде дълго, но положението беше прекалено деликатно и Джоджо не можеше да се намеси.
Няколко пъти ги окуражи:
— Таня ми е обещала да решат до края на седмицата.
Но седмицата измина, без Таня да се обади, и вече ставаше месец, без да получат някакво предложение.
Джоджо ужасно съжаляваше Лили. Никой не обича книгата му да залежава, но случаят имаше сериозни последствия за кариерата на Лили. Съветът й към Лили да изчака за новия договор беше чист хазарт. Сега стана ясно, че неправилно е преценила риска: след провала на „Кристално чиста“ съществуваше опасността „Долкин Емери“ да не подпишат нов договор с нея. Както и всеки друг издател.
Вторник следобед, краят на ноември
— Таня Тийл на първа линия.
— Приемам!
Този разговор решаваше всичко, Джоджо знаеше. Този, който щеше да обрече или спаси Лили.